Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Огромно здание, наистина — съгласи се Хюго. От предишното му колебание нямаше и следа. Човекът изглеждаше напълно спокоен. В главата му се въртеше единствено любопитство, когато Поли отвори последната врата. Вратата в самия край на коридора, която трябваше да води навън.
Само че тя водеше не навън, а надолу.
Знаете ли… имам лека форма на клаустрофобия — веднага казах аз. — Нямах представа, че толкова много сгради в Далас имат мазета, но не съм убедена, че искам да го видя. — Вкопчих се в ръката на Хюго и се помъчих да се усмихна по чаровно безпомощен начин.
Сърцето на Хюго биеше като тъпан. Умираше от страх, горкичкият. При вида на стълбите спокойствието му се изпари за секунди. Ама какво му ставаше на Хюго? Въпреки страха си той енергично ме потупа по рамото и виновно се усмихна на домакините ни.
— Може би трябва да отидем — измърмори той.
— Да, на всяка цена трябва да видите какво има долу. Имаме си истинско бомбоубежище, представяте ли си? — ухили се Сара. Тази жена не спираше да се забавлява. — Напълно оборудвано, нали, Стив?
— Да, с всичко необходимо — потвърди Стив. Той изглеждаше все така спокоен, сърдечен и владеещ положението, но на мен тези качества вече не ми се струваха положителни. Нюлин пристъпи напред и ме принуди да направя същото — ако останех на мястото си, рискувах да ме докосне, а аз не изгарях от подобно желание.
— Хайде — възторжено каза Сара. — Гейб сигурно е долу и докато Стив разговаря с него по работа, ние ще разгледаме убежището. — Тя припна надолу по стълбите с присъщата си пъргавост, полюшвайки заобления си задник по начин, който сигурно би ме умилил, ако не умирах от страх.
Поли ни подкара надолу като овце в кошара и докато се усетим, вече слизахме по стълбите. Не се съпротивлявах много, защото Хюго изглеждаше абсолютно уверен, че нищо лошо не може да му се случи. Усещах го съвсем ясно. От предишния му страх нямаше и следа. Сякаш беше превключил на друга програма, в която не съществуваше колебание. Щеше ми се да можех да разчитам мислите му по-лесно. Насочих вниманието си към Стив Нюлин, но около него се издигаше плътна стена от самодоволство, която така и не успях да пробия.
Слизахме все по-надолу по стълбището, въпреки старанието ми да вървя колкото се може по-бавно. Усещах увереността на Хюго, че съвсем скоро ще се качваме обратно по същите тези стълби, а той, в крайна сметка, беше цивилизован човек. Всички тук бяха цивилизовани хора.
Хюго изобщо не допускаше, че с него може да се случи нещо непоправимо, защото беше бял американец от средната класа, завършил колеж, каквито бяха и нашите придружители.
Но аз не споделях неговата увереност и не притежавах неговата цивилизованост.
Това беше нова и интересна мисъл, но се налагаше да я складирам при останалите ми идеи от следобеда, за да ги осмисля подробно в свободното си време. Ако изобщо някога имах свободно време.
В дъното на стълбите имаше друга врата и Сара почука по специален начин. Три бързи удара, пауза, два бързи. Запаметих го. Резето изщрака.
Мистър Мускул — Гейб — отвори вратата.
— Ах, водите ми гости! — радостно възкликна той. — Чудесно! — Беше гладко избръснат, ризата му — старателно напъхана в панталона, спортните обувки — нови и безупречно чисти. Сигурно правеше по петдесет лицеви опори всяка сутрин. Цялото му същество излъчваше някакво необяснимо вълнение.
Опитах се да усетя дали Фарел е наоколо, но бях твърде тревожна, за да се концентрирам.
— Радвам се, че дойде, Стив — каза Гейб. — Докато Сара показва убежището на посетителите, би ли хвърлил един бърз поглед на стаята ни за гости? — Той кимна към вратата от дясната страна на бетонния коридор. Отляво имаше друга врата, а в дъното — още една.
Ненавиждах това място. Излъгах за клаустрофобията, за да не попадам тук, но след като ме принудиха да сляза по стълбите, започваха да ме мъчат съвсем реални симптоми на паника. Мирисът на застояло, ярката изкуствена светлина на лампите, усещането, че съм в капан… Чувствах се ужасно. Не исках да оставам тук. По дланите ми изби пот, а краката ми сякаш се сраснаха с пода.
— Хюго — прошепнах. — Трябва да се махна оттук. — В гласа ми прозвуча издайническа нотка на отчаяние. Исках да го прикрия, но не успях.
— Тя наистина трябва да се върне горе — каза Хюго с извинителен тон. — Ако не възразявате, ще ви изчакаме там.
Обърнах се, изпълнена с надежда, но се озовах лице в лице със Стив. Той вече не се усмихваше.
— Мисля, че вие двамата трябва да ме изчакате в съседната стая, докато приключа с работата си. После ще поговорим. — Гласът му не търпеше възражения и Сара отвори вратата на малка стаичка с два стола и две походни легла.