Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

— Знам какво е сторила Алая… Какво е самата тя, но…

— Бабо, не я съди жестоко. Нека сърцето ти помогне така, както ти помага разумът. Правила си го и друг път. Ти представляваш заплаха, а Алая иска да има за себе си върховната власт — по-скоро иска го това, в което тя се е превърнала.

— Как бих могла да разбера, че не чувам думите на друго изчадие?

Той сви рамене и каза:

— Като слушаш гласа на сърцето си. Гани и аз знаем, че тя се поддаде. Никак не е лесно да се приспособиш към шума на навалицата в себе си. Сподави ли се тяхното его, другите ще се струпват всеки път, когато повикаш нечия памет. А някой ден — преглътна на сухо той, — един от силните в тази глутница решава, че е дошло време да сподели и тялото.

— И тогава нищо не може да се направи, така ли? — запита Джесика, макар да се страхуваше от отговора.

— Ние вярваме, че нещо… Да, може. Няма как да устоим на подправката; това не подлежи на обсъждане. Не можем и да сподавим миналото без остатък. Длъжни сме да го използваме, като го превърнем в сплав. Накрая ще смесим всички други със себе си. Никога вече няма да бъдем това, което сме били — но не ще бъдем обладани.

— Ти спомена за заговор за моето отвличане.

— Очевидно е. Венсика е тласкана от амбиции в полза на своя син. Алая пък е амбициозна за самата себе си, а…

— Алая и Фарад’н ли?

— Не се подразбира — отговори той. — Но засега Алая и Венсика се движат по успоредни писти. Сестрата на Венсика е в дома на Алая. Има ли нещо по-просто от едно послание до…

— Знаеш ли нещо за подобно послание?

— Все едно, че съм го видял и прочел до последната буква.

— И все пак не си го виждал, нали?

— Не е необходимо. Достатъчно ми е, че всички атреиди са се събрали на Аракис. Като цялата вода в един резервоар — той направи жест, сякаш обгръщаше планетата.

— Династията Корино няма да се осмели да ни нападне тук!

— Алая ще се възползва, ако дръзнат да го направят.

Насмешката в гласа му я подразни.

— Моят внук не може да бъде мой наставник — каза тя.

— По дяволите, жено, спри да мислиш за мен като за внук! За теб аз съм твоят дук Лито!

Както тонът и изражението на лицето му, така и резкият жест с ръка бяха тъй точно пресъздадени, че тя се обърка и не можа да реагира.

— Опитах се да те подготвя — каза Лито със сух и сдържан глас. — Позволи ми поне това.

— Но защо ще ме отвлича Алая?

— За да го припише на династията Корино, разбира се.

— Не мога да повярвам. Дори за нея то би било… чудовищно! Прекалено опасно е! Как ще може да го стори без… Не, просто не вярвам!

— Когато стане, ще повярваш. Ех, бабо, двамата с Гани трябваше да подслушваме себе си, но сега знаем. Това е просто самозащита. Как в противен случаи щяхме да разберем грешките, които се допускат през цялото време около нас?

— Дори за миг не мога да приема, че това отвличане е част от…

— О, богове! Възможно ли е една бин-джезъритска възпитаница да е толкова задръстена? Цялата Империя подозира защо си дошла тук. Викачите на Венсика са готови да те очернят в хор. А това е недопустимо за Алая. Ако ти загазиш, династията на атреидите може да бъде смъртоносно засегната.