Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

— Какво имаш предвид? — попита Тйеканик.

— Внимавай много — рече предупредително и Фарад’н. — Посочи ми моите слабости.

— Не си се замислял за предпочитанията си към обществото — продължи спокойно Проповедникът. — Не се съобразяваш с надеждите на своите поданици. Дори формата на абсолютна власт, към която се стремиш, е с неясни очертания в представите ти. — Той обърна маскираното си лице към Тйеканик. — А твоето око е насочено към самата власт, не към изкусните и фини форми на нейното приложение, както и към опасностите, които я съпътстват. Така че бъдещето ти е изпълнено с неизвестност: с каращи се жени, с кашлица и ветровити дни. Как би могъл да сътвориш епоха, когато не можеш да вникнеш във всяка подробност? Умът няма да ти помогне. Ето, това е твоето слабо място.

Фарад’н дълго и внимателно се опитваше да разбере възрастния човек, удивлявайки се на поразителните резултати и следствия от такъв начин на мислене, както и на постоянството на подобни съмнителни на пръв поглед идеи и понятия. Морал! Обществена цел! Това бяха митове, на които не би следвало да се вярва при възходящото движение на развитието.

— Стига толкова приказки — обади се Тйеканик. — Проповеднико, какво ще кажеш за договорената цена?

— Дънкан Айдахо е ваш — отговори Проповедникът. — Внимавайте как ще го използвате. Той е скъпоценен камък.

— О, подготвили сме му подходяща задача — каза Тйеканик. После погледна към Фарад’н и попита: — Разрешаваш ли, господарю?

— Отпрати го, преди да съм решил нещо друго — каза Фарад’н и гневно погледна към башара: — Не ми харесва начинът, по който ме използваш, Тйек!

— Прости му, принце — рече Проповедникът. — Твоят верен башар действа по Божията повеля, без дори да го знае.

Проповедникът се поклони и Тйеканик побърза да го отпрати.

Фарад’н гледаше гърбовете на отдалечаващите се и си каза: Трябва да надникна във вярата, възприета от Тйек. — Засмя се унило. — Що за тълкувател на сънища! Но има ли някакво значение? В съня ми нямаше нищо чак толкова важно.