Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

— Защо не ми каза, че е оттам?

Тйеканик не успя да отговори, тъй като Проповедникът се обърна към Фарад’н:

— Господарю, не бива да чувстваш вина за Аракис. Ти си продукт на своето време. Ето една особено действена защитна пледоария, към която човек може да прибегне, когато го връхлетят собствените му грехове.

— Грехове ли?! — гневно извика Фарад’н.

Проповедникът само сви рамене.

Странно, но постъпката му смени настроението на принца от обида към развеселеност. Той се разсмя, а главата му тъй рязко отскочи назад, че доста изненада Тйеканик. После рече:

— Харесваш ми, Проповеднико.

— За мен е удоволствие, принце — отговори старецът.

Като потисна ехидната си усмивка, Фарад’н продължи:

— Ще ти намерим стая в двореца. Ще бъдеш моя официален тълкувател на сънища, дори ако не чуя нито една дума от теб като такъв. А може и да ми даваш съвети за Дюн. Това място е особено любопитно.

— Принце, не мога да го направя.

Фарад’н почувства отново прилива на яда си и погледна към черната маска.

— И защо, ако смея да запитам?

— Господарю — обади се Тйеканик, като отново докосна ръката на Фарад’н.

— Какво има, Тйек?

— Доведохме го тук, но само след твърда уговорка със Сдружението.. Трябва да го върнем на Дюн.

— Призован съм да отида обратно на Аракис — добави Проповедникът.

— Кой те призовава? — запита Фарад’н.

— По-висша власт от твоята, принце.

Фарад’н отправи въпросителен поглед към Тйеканик.

— Не е ли атреидски шпионин?

— Не вярвам. Алая е обявила награда за главата му.

— Ако не те призовава династията на атреидите, кой друг може да го стори? — попита принцът, отново насочил вниманието си към Проповедника.

— По-висша власт от тази на атреидите.

Фарад’н се захили подигравателно. Явно това бяха само мистични глупотевини. Как ли Тйек се е оставил да го заглавикат? Значи Проповедникът бил призован — почти като в съновидение. А колко ли важни впрочем бяха сънищата?

— Чиста загуба на време, Тйек — каза Фарад’н. — Защо ме подложи на този… фарс?

— Господарю, има още една страна в работата — рече Тйеканик. — Тълкувателят на сънища ми обеща да получа Дънкан Айдахо като агент на династията Корино. Единственото, което той поиска, бе да се срещне с теб и да изтълкува твоя сън.

А на себе си добави: Или поне така каза на Венсика. Нови съмнения налетяха башара.

— Старче — попита Фарад’н, — защо моят сън е толкова ценен за теб?

— Той ми казва, че много важни събития отиват към своя логичен завършек — отговори Проповедникът. — Длъжен съм да побързам със своето връщане.

— А ти така и ще останеш неразгадаем, след като не ми даде никакъв съвет?

— Господарю, съветът е опасна стока. Все пак ще се осмеля да ти кажа няколко думи, които можеш да използваш, както намериш за добре.

— На всяка цена — отговори Фарад’н.

Проповедникът вдигна скритото си зад маската лице точно пред главата му.

— Принце, правителствата могат да се въздигат и сгромолясват поради причини, които на пръв поглед са незначителни. Някакви съвсем дребни събития! Например спор на две жени за посоката на вятъра, кихане, кашляне, дължината на дреха или случайно попадение на песъчинка в окото на царедворец. Невинаги изключително важните дела в министерствата на Империята налагат хода на историята, както и не е задължително ръцете на Бога да се движат съобразно предначертанията на жреческия ритуал.