Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Одисей е човекът на спомнянето, готов да приеме всички изпитания, всички страдания, за да осъществи съдбата си, която се състои в това да бъде захвърлен до пределите на човешкото и да успее, да съумее, винаги да иска да се върне и да намери отново себе си. Следователно ще бъде нужно да се откаже от всичко това. Когато Атина, преоблечена като Ментор, старец, мъдрец и приятел на Одисей, отива в Итака да посети сина на Одисей Телемах, тя му казва: „Знаеш ли, баща ти е много хитър, много лукав човек, сигурен съм, че ще се върне, бъди готов, ще трябва да му помогнеш. Затова обиколи другите гръцки градове да разузнаеш за него. Не стой тук да се жалваш бездейно, действай.“ Телемах й отговаря отначало, че не е сигурен, че той му е баща: Пенелопа, майка му, му казва, че Одисей му е баща, но той самият никога не го е виждал. И действително Одисей е заминал, когато Телемах е бил едва роден и е бил само на няколко месеца.
Телемах е на двадесет години, а Одисей е заминал преди двадесет години. Телемах отговаря на Атина, че баща му е неизвестен, и не само за него, по волята на боговете той е невидяното и нечутото, невидимото и нечуваемото същество. Той е изчезнал така, сякаш Харпиите са го грабнали и са го заличили от света на хората. Никой не знае какво е станало с него, и Телемах добавя: „Ако поне беше загинал в бой на гръцка земя, или при завръщането с корабите, другарите му щяха да ни го докарат и щяхме да му издигнем могила със sema, надгробна плоча, на която да пише името му. Така по някакъв начин той би бил постоянно с нас. Във всеки случай той щеше да ни завещае, на мен, неговия син, и на цялото семейство, безсмъртна слава, kleos aphthiton. А сега той е изчезнал от света, той е заличен, пропаднал, akleos, безславен.“ Това, което Калипсо предлага да дари на Одисей, е да бъде безсмъртен, вечно млад, обвит в тъмен облак, без да може някой да чуе за него, без никое човешко същество да произнася името му, разбира се без някой поет да възпява славата му. Както казва Пиндар в едно от произведенията си, когато е извършен голям подвиг, той не бива да остава „скрит“. Същият този глагол, kalyptein, е дал името на Калипсо. За да съществува подвигът, му е нужна поетичната възхвала на велик аед.
Разбира се, ако Одисей остане при Калипсо, няма да има Одисея и следователно няма да има Одисей. Тогава дилемата е отново тази: или анонимна безсмъртност, без име, което ще рече, че тъй както остава вечно жив, Одисей ще се окаже приличен на мъртвите от Хадес, които са наричани безименни, защото са изгубили идентичността си, или, ако направи противоположния избор, смъртно съществуване, обаче такова, в което той ще се окаже самият себе си, достоен за помнене, увенчан със слава. Тогава Одисей казва на Калипсо, че предпочита да се върне.
Той няма копнеж, ни himeros, ни eros, към тази заключена нимфа, с която живее насаме от десет години насам. И ако отива вечер да спи с нея, то е защото тя го иска. Той вече няма такова желание. Единственото му желание е да се върне отново в смъртния си живот, той дори желае да умре. Неговият himeros е насочен към смъртния живот, той иска да завърши живота си. Калипсо му казва: „Толкова ли си привързан към Пенелопа, нима предпочиташ Пенелопа пред мен? За по-красива от мен ли я смяташ? — Ама не, разбира се, отвръща Одисей, ти си богиня, ти си по-красива, ти си по-велика, ти си по-прекрасна от Пенелопа, знам, че е така. Но Пенелопа си е Пенелопа, тя е моят живот, моята съпруга, моята родина. — Добре, казва Калипсо, разбирам.“ Тогава тя изпълнява нареждането и му помага да си построи сал. Заедно отсичат дървета, наместват ги едно към друго, за да направят стабилен сал с мачта. Така Одисей напуска Калипсо и започва нова поредица приключения.
Гол и невидим
Той плава на сала. Всичко върви добре. След многодневно плаване Одисей забелязва нещо подобно на поставен върху морето щит: острова на феаките. Тъкмо тогава Посейдон, който е приключил пируването с етиопите, се прибира към Олимп. От небесните висини той забелязва сал, а на него един юначага, хванал се за мачтата, и разпознава Одисей. Обзема го бяс. От десет години не е чувал за тоя хубостник, но в този момент разбира, че боговете са взели друго решение, че Зевс си е казал думата. Той не може да устои на случая. Отново удря сала, който се пръсва на парчета, и ето че Одисей плува сред развилнелите се талази, нагълтва се с вода и се кани да потъне. В този миг, за негов късмет, го забелязва друго божество, Ино Левкотея, бялата богиня, която се явява понякога на корабокрушенците през време на голяма буря и ги спасява. Тя се доближава до Одисей и му подава було, пояс, като казва: „Сложи си го и няма да загинеш. Но преди да стъпиш на земята, го хвърли.“ Одисей взема булото, плува с усилие, доближава се до брега, но при всеки опит да излезе прибоят го отблъсква обратно. В крайна сметка той вижда малко по встрани на брега нещо като малко пристанище, устие на някаква река или поток. Следователно там вълните не се разбиват о скалите. Той изплува дотам, вечер е, той не може повече, няма сили. Захвърля талисмана, напредва опипом и рухва малко по-нататък на склона, където се скрива под купчина листа и се пита кой ли живее тук, каква ли нова опасност го грози. Решил е да не мигне въпреки изтощението си. Той не е спал няколко нощи, покрит е с мръсотия от кисненето в морето дни наред, без да може да се измие. Покрит е със сол, косите му също са мръсни и чорлави. Той ляга и тутакси Атина, която отдавна не се бе намесвала, се връща и го приспива.