Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Малкото Краче направи знак отново. Жан въздъхна и затътри към нея. Малкото Краче и той изчезнаха в тъмнината. Възползвайки се от раздвижването, предизвикано от Жан, Сирен го последва.
Нямаше намерение да подслушва. Единствената й цел беше да стигне до постелката си и да се отпусне на нея. Не беше нейна вината, че караницата на Жан и Малкото Краче започна близо до нейния подслон в края на лагера. Тя се беше отпуснала върху дюшека си в тъмнината, напоена с мириса на прясно дърво и тъкмо сваляше блузката си, когато до нея достигна чистият, твърд глас на Малкото Краче.
— Как можеш да казваш, че нямам право след това, което направих за теб? Да не мислиш, че беше толкова лесно? Да не мислиш, че ми харесваше? Ако е така, значи си един побъркан французин. Обеща, че ще ни се отплатиш. Сега искам това малко нещо, а ти твърдиш, че искам много. Не мога да го понеса!
— Бъди разумна, Малко Краче. Не сме богати хора с брат ми.
— Да не би да искам богатства? Не! Може би трябваше да говоря с Гастон. Той много щеше да се заинтересува от това, което щях да кажа. А може би другият щеше да ми плати в злато? Ако беше станало, можеше да използваш стоките, за да…
Сирен се засмя на непристойното предложение на Малкото Краче. Веселостта й бързо изчезна, когато той остро извика и гласовете им замряха. Тя не знаеше някога Малкото Краче да е била толкова настойчива. Обикновено беше весела и спокойна. Нещо беше разстроило индианката и Сирен искаше да узнае какво е. Щеше да попита Жан на сутринта.
Беше спала час, може би два, когато тих шум от стъпки я събуди. Тя остана за момент заслушана. Звукът идваше точно зад нейния заслон, тя го разбра, но той не се повтори. После се чу тихото прошумоляване на кожената завеса, която беше дръпната и някой се наведе да влезе.
— Кой е там? — прошепна остро тя.
— Твоят пазач, Рене.
Думите му бяха сухи. Той беше или ядосан, или пиян, и Сирен не можа да реши, кое от двете е по-лошо. Тя седна, придърпвайки завивката си:
— Какво искаш?
— Ами, да споделя постелята ти. Какво друго?
Сърцето й подскочи.
— Не е смешно.
— Не съм имал такива намерения.
— Имаме споразумение. Очаквам да го спазваш.
Чу се лек шум и тежка дреха, вероятно сако, падна на леглото.
— Ясно е — каза той с нисък глас, — че само Бретонови очакват да бъда с теб. Предложих им да остана на пост с Гастон, но те ме насочиха насам.
— Насочи се някъде другаде.
— Няма къде.
— Не ме е грижа! — извика тя, като се наведе напред в гнева си. — Не можеш да останеш тук.
— Защо не? Страхуваш ли се от мен?
— Естествено не, но не те искам тук. Не желая покровителството ти. Не можеш ли да го разбереш?
— Не ми липсва интелигентност, или разбиране — което невинаги е едно и също. Ти се изрази пределно ясно. Сега можеш ли да разбереш, че нямам намерение да треперя на мократа земя, заради споразумението ни? Можеш ли да повярваш, че не се опитвам да съблазня страхотното ти тяло, поне в този момент и не възнамерявам да те притискам с нежелано внимание?
— Така ли? — Тя беше възнамерявала думите й да прозвучат язвително, но те прозвъняха смутено.
— Не. Освен, ако ти не го поискаш. В такъв случай ще бъда щастлив да се възползвам, както ти каза и преди.
— Никога!
— Тогава си в безопасност.
— О, да — извика тя, — докато всички считат, че съм твоя.
— Това изглежда неизбежно.
— Не и за мен. Не и ако излезеш и останеш отвън.
Той не отговори. Жилетката му падна на постелката, последвана от нещо по-светло, което трябваше да е риза.
— Спри това — каза тя със стегнат глас, — или ще закрещя така, че всеки мъж, жена, дете и куче ще дойдат тук.
— Ще бъде малко претъпкано, нали? И публично?
— Наистина ще го направя!
— Тогава за предотвратяването на такъв шантаж може да послужи за извинение една целувка. Мисля си колко ми се искаше да го направя по-рано тази вечер, когато ти флиртуваше с капитан Додсуърт.
— Ти си… не съм флиртувала с капитана!
— Беше прекрасна имитация.
Тя разбра, че е позволила да отвлекат вниманието й. Мина й през ума, че викането й нямаше да е от голяма полза, особено ако Бретонови знаеха къде е Рене в този момент.
— Просто се държах приятелски заради търговията.
— Използвайки чара си? Има си дума за жени, които правят това.
— Знаеш много добре, че не съм възнамерявала такова нещо!
Той седна да си свали обувките:
— Знам. Но не всеки познава като мен студената ти натура. Трябва да внимаваш какво казваш.