Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
— Студена натура? Защото не съм паднала в прегръдките ти отново, след като съм опитала от любовта ти? Каква измама!
— Нали? — съгласи се той с равен глас. — Разбира се, винаги можеш да ме опровергаеш.
— Ха! Можеш да излъжеш някоя прислужница или глупава жена на благородник с такава уловка, но не и мен. Не трябва да ти доказвам нищо.
Той свали панталона си и вдигайки завивката, се плъзна под нея.
— Не, не трябва. Всичко, което е нужно, за да ме поставиш на място, е да заспиш.
Мускулите й се стегнаха, когато почувства нахлуването на студен въздух и плъзгането на завивката върху раменете си в момента, която той я придърпа да се завие. Това, което мразеше най-много от всичко, бе неговата самоувереност. Тя не успя да открие начин да излезе от затруднението, в което се оказа, и докато се местеше да намери по-удобно положение, коляното й докосна бедрото му.
В нея изведнъж нещо подскочи. Тя се хвърли към него, бутайки, удряйки.
— Излез — просъска тя. — Излез навън! Остави ме сама.
В миг се оказа по гръб. Въздухът излезе от дробовете й, когато тежестта му притисна гърдите й и долната част от тялото й. Китките й бяха хванати от здрави ръце и извити над главата. Тя остана неподвижна, а всеки мускул в тялото й се стегна на възел; в мозъка й се оформи черно и горящо кълбо от негодувание.
— Това не е много уместно — отбеляза той.
Гърдите й се издигаха и спускаха до него. Силното притискане на стегнатите му мускулести бедра върху нея, контролираната сила и мощната му хватка бяха като заплаха, но такава, която държи внимателно в подчинение. Той не й причиняваше болка, но никога в живота си тя не се беше чувствала толкова уязвима, или по-сигурна, че ако се опита да се съпротивлява, ще бъде болезнено.
— Може би не, но това ме облекчава.
— Така ли? Искаш да ме удариш?
Импулсът й изчезна. Тя се вкопчи в него като в защита:
— Изненадан ли си?
— Защо? Защото те ударих там, във водата?
— Няма нищо общо с това!
— Така ли? — Той я отпусна, премествайки тежестта си и се подпря на лакът. — Добре тогава. Хайде, удари ме.
Изкушението беше голямо. Тя стисна дланите си в юмрук, все още усещайки следите от хватката му като белезници. Не й се нравеше да мисли, че се предава толкова безпомощно, толкова лесно.
Но не можеше да го удари. Не знаеше защо. Просто беше сигурна, че не може да го направи.
— Не?
Той чакаше отговор. Тя поклати глава, прошепвайки:
— Не.
— Тогава ми позволи да ти кажа нещо. Това е последната възможност, която ти давам да си отмъстиш. Не ме нападай отново, или няма да ти харесат последствията, обещавам ти. Никак няма да ти харесат.
Той се отпусна отново, като дръпна изместената завивка към себе си. Лежеше и гледаше в тъмнината. Измина доста време, преди да осъзнае, че е застинал и изпънат. Постепенно отпусна мускулите си, успокои с голямо усилие на волята препускането на кръвта във вените и нуждата, която го подхранваше. Чувството за меките извивки на тялото на Сирен, естественият аромат на тялото й бяха заседнали в мозъка му и го нараняваха. Не беше осъзнал какво мъчение ще бъде да лежи до нея и въпреки това да не може да я докосне. Но не само неприятното усещане от незадоволеното желание го тормозеше. Той чувстваше нужда да я прегърне, да я възмезди заради удара. Не помагаше и това, че най-силната забрана за това, както и за задоволяване на другите му желания беше неговата собствена.
Сирен дълго лежа неподвижно, докато студеният вятър накара кожата й да настръхне. Прониза я тръпка и миг подир нея тя се мушна под завивката, както, за да се скрие, така и заради топлината. Под дебелата кожа беше горещо. Топлите вълни идваха от мъжа до нея — бяха канещи, възбуждащи. Тя здраво стисна очи, усещайки го с всеки пробождаш нерв от тялото си. Мразеше тази сила, която той имаше над нея, мразеше сигурността и силата му, мразеше проклетата верига, в която се беше оплела с него. Унизително беше, че това, което желаеше най-много в този момент беше удовлетворението, което веднъж вече бе открила в прегръдките му.
8.
Рене се събуди, както винаги — изведнъж, с пълна яснота. Той отвори очи и се стегна. Въпреки репутацията му, въпреки всички легла, през които беше минал, нямаше навик да се събужда в леглото с жена. Винаги беше предпочитал да си тръгне и да потърси собственото си легло, преди да заспи.
Сега Сирен лежеше в обятията му. По някое време през нощта той трябва да беше посегнал към нея, вероятно, когато тя се беше обърнала. Топлият й дъх галеше ямичката между ключиците му, нозете й бяха преплетени с неговите, а ръката му лежеше върху извивката на кръста й. На сивата, ясна светлина на утрото, процеждаща се в заслона, той виждаше фината структура на кожата й, сладката, чиста линия на устата, гъстите, черни ветрила на миглите й. В лицето й се таеше такава сила и красота, че той усети пристягане около сърцето, сякаш е уловен в мрежа, която бавно се затваряше.