Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Никога — отсече сърдито Анжелика.
— Нима не усещаш, че това е част от теб? Циганката живее в теб, макар че е заключена на място, където никой не може да я види. Защо не се опиташ да я извадиш на бял свят? Единственото, от което имаш нужда, е малко воля.
Погледът й замръзна.
— Вие май говорите за друга жена.
— Е, добре, тогава се преоблечи като марионетка. Дървена, без всякакво чувство, теглена от конци, които друг държи в ръце — предложи хапливо той.
— А защо не като Лучия ди Ламермур? — попита с усмивка тя. Това беше още една героиня на Доницети, но тя пробождаше с нож натрапения й съпруг. Анжелика беше чела романа на Скот „Мостът на Ламермур“, според който беше изградена операта.
— Звучи многообещаващо.
— Не мога да си представя, че гледате на мен по този начин — отвърна остро тя.
— Няма разлика между страстта и гнева. Възприемам го най-малко като знак, че от време на време си способна на някакво чувство.
Анжелика го удостои със злобен поглед.
— Може би някой ден ще преживеете изблика на чувствата ми и ще се смаете от силата им. Какво ще правите тогава?
— Тогава ще крещя „осанна“ и ще се надявам, че съм достатъчно силен за теб — отговори Рейнолд и облегна глава на меката тапицерия, обшита с дантели.
— Не исках да кажа, че… — изсъска сърдито тя.
— Това ми е ясно, но те моля поне да не разваляш красивата ми мечта. Много ми е приятно да си го представям.
— Така си и мислех — отбеляза ехидно тя.
— Да, нали? А защо тогава не се изчерви? Или все пак съществува надежда, че един ден циганката ще се събуди?
— Казвам го за последен път. — Гърдите й се надуха от възмущение. — Нямам намерение да облека някакъв смешен костюм и да тръгна с него по улиците, като се преструвам на такава, каквато не съм.
— Не е и нужно — промърмори утешително той. — За мен ще бъде удоволствие да те съблека, а после да те облека по мой избор. Може би дори ще започна да гледам на твърдоглавието ти като на предимство, ако си склонна да ми създаваш подобни затруднения.
Анжелика не се усъмни нито за миг, че заплахата му е сериозна. Трябваше да избере друг път.
— Искам да ви напомня, че все още съм в траур.
— Ти не си мъртва. Не ти предлагам светски развлечения, а безобидна разходка, за да видиш как изглежда градът в последните дни на карнавала. Ще се чувстваш по-добре, ако си маскирана, това е всичко.
— Освен това няма да се наложи да ме представяте на приятелите си — изсъска гневно тя.
Рейнолд не се помръдна. Когато заговори, в гласа му се усещаше трудно сдържан гняв:
— Това ли е важно за теб? Ти мислиш — ти смееш да мислиш, че се чувствам неловко, когато ни виждат заедно?
— Мисля, че вие предпочитате да ме държите далеч от хорските очи. Все още не мога да си обясня защо.
— Много си великодушна. А не ти ли е хрумвало, че просто се съобразявам със сдържаността ти? Или може би съм сгрешил, като съм се постарал да избягвам онова, което ти е неприятно? Може би трябваше да те гримирам като лейди Годива и да те преведа през целия град на гърба на коня, покрита само с разкошните ти коси? Изглежда, това щеше да отговори по-добре на представите ти за характера ми.
— Не ставайте смешен! — изфуча разярено Анжелика.
— Напротив, говорех съвсем сериозно. Само си помисли колко по-лесно щеше да ми бъде да те напъхам в този костюм, вместо да седя тук и да те убеждавам да ме придружиш.
Обля я гореща вълна. Стори й се, че усеща ръцете му върху тялото си, ръце, които сваляха роклята й, развързваха връзките на фустите, захвърляха ги в ъгъла, докато не останеше съвсем гола пред него. Ръцете му в косата й… Гъстите къдрици падаха на меки вълни по раменете й и тя изпита изведнъж чувство на свобода от въображаемата си голота. Около нея нямаше нищо, освен меката ласка на въздуха и на ръцете му…
Когато срещна погледа му, й се стори, че е видяла в очите му същата представа, но предпочете да замълчи.
— Сега вероятно ще ми кажете, че да отидеш на бал не е развлечение, а средство за малко руменина по бузите ми.
— Това не би ми хрумнало дори и насън. Намирам, че сегашният цвят на лицето ти е прекрасен.
Това неочаквано признание заслужаваше малка отстъпка. Анжелика въздъхна и отговори:
— Е, добре, ще дойда. Но ще се маскирам като монахиня.
— Възхитително. Значи изпитваш потребност да играеш ролята на чиста девица.
Тази подигравателна забележка задуши в зародиш крехкото разбирателство помежду им.
— Само си помислих, че вие се виждате в ролята на Христос, моя спасител — отвърна хапливо тя.