Незавършеният роман на една студентка
- Автор: Дилов Любен
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Незавършеният роман на една студентка». Краткое содержание книги:
— Уютът е в душите ни, миличко — весело й възрази поостарялото момче. — Скоро ще се убедиш. А сега иди тренирай как се поръчва яденето. На самообслужване сме.
Циана позалитна към кухненския компютър, но успя да го стигне без произшествия, а и координаторът не й предложи помощта си, защото в момента прибираше в познатата й вече кутийка онова, което бе дъвкал. Тя докосна копчето с надпис „меню“ и над доставящия отвор за ястията грейна надписът: Супа от метеорити. Черна дупка с галактически пълнеж. Астероиди на скара. Мекици от междузвезден прах с айран от Млечния път. Кекс „Габрово“…
— Тук я караме малко аскетично, пак заради опитите — обади се зад гърба й координаторът, сякаш гостенката им, свикнала и най-примитивният кухненски компютър на Земята да й предлага поне няколкостотин ястия, се нуждаеше единствено от това обяснение.
— Задължително меню ли е? Не може ли човек да си поръча нещо… — измрънка Циана, но тъй като още не бе разбрала дали не й скрояват някаква шега, добави предпазливо: — Нещо по-малко калорично?
Изравнил се с нея, координаторът най-после видя смущението й.
— Не се плаши за фигурата си. Всичко е ниско калорично и са си най-обикновени ястия. Беше ни на гости съпругът на нашата лекарка, прочут специалист е по храненето на извънземните жители, той ни състави и менюто, а имената им тури така, на шега, да сме го запомнели с добро.
Циана все пак прояви известна предпазливост и си поръча от по-разбираемите й неща: една мекица и, разбира се, специалитета на прочутия „кексолог“, както шеговито бе го нарекла жълтооката му съпруга. Мекицата й се стори съвсем нормална, може би защото никога не бе яла междузвезден прах, нито бе вкусвала млякото на Млечния път. Обаче кексът, който изскочи от гърлото на компютъра, представляваше изумително копие на бароков часовник за маса от осемнайсетия или Деветнайсетия век и тя не би се изненадала, ако започнеше да звъни, да свири или ако от него изскочеше някоя балеринка. Възкликна:
— Ама вие тука само с часовници ли се храните? Добре, че поне не е от тия, стенните, с капаци и махало? Как ще го изям това чудо?
Координаторът обаче не реагира на смеха й, изгледа я с подозрение.
— Откъде знаеш за часовниците?
— За какви часовници — пристори се Циана, спомнила си молбата на лекарката. Като специалистка по миналите векове, тя доста добре бе усвоила това позакърняло и атрофирало се вече в нейния век човешко умение. — Просто така, като гледам тоя кекс, дето сте го кръстили „Габрово“…
— Циана, нали, като оператор, си положила служебна клетва за информацията?
— Аз не съм оператор, аз съм историк — отвърна му тя с позасегнато достойнство. — А историкът е длъжен да съобщава на другите, каквото научава.
— О, Земьо нещастна! — извика жителят на астероидите. — Изрично казах на професора, че ми трябва оператор, който да е запознат с проблемите на времето.
— Че аз сто пъти съм летяла с хронолетите — отново излъга Циана. — И с най-новите!
— А от най-новите компютри поне разбираш ли нещичко? Клас Ге-ем?
Този път Циана не посмя да излъже.
— О, Земьо шантава! — повтори координаторът драматичния си стон, после лицето му отново се разведри. Сигурно бе дъвкал преди същото часовниче и сега не можеше да се сърди истински. — Нейсе! Дано да е за хубаво! Тук се изредиха всякакви специалисти, а компютърът мълчи и мълчи, най-многото да изругае. Може пък някои профан като теб…
— Това обида ли е? — простодушие запита Циана и мило му се усмихна. Поостарялото момче й се харесваше.
— Не е обида, а отчаяна надежда. Изяж си сега часовника, после ще запитаме в Центъра дали може пред наша комисия да положиш клетва, или накрая да ти наложим корекция на паметта.
— Само не това, моля те! То памет не ми остана вече да ми бъркат в мозъка.
Координаторът се засмя.
— Както те гледам, едва ли са ти възлагали кой знае какви тайни мисли! Сигурно сама си се тикала там, дето не ти е работата.
— Не помня. Нали затова все ми прекрояваха паметта — пак не се обиди Циана и смело отчупи голямата стрелка.
Кексологът на сексоложката си го биваше. Да програмираш компютъра да произведе толкова вкусен сладкиш в такава сложна форма, наистина се изискваше дарба. И координаторът има удоволствието да я наблюдава как лакомо лапаше чарковете на старинния часовник. По някое време той остави лъжицата, с която лениво гребеше своите метеорити, и рече с попресилен възторг:
— Хей, ти си чудесна! Ще дойдеш ли след работното време в спалнята ми? Тя също не е уютна според земните вкусове, но ние ще си я напълним с уют.