Незавършеният роман на една студентка

СЕДМА ГЛАВА

Мекици от междузвезден прах

Циана, чийто млад дух, въпреки всички намеси в паметта й, си оставаше запленен от миналото, полетя към астероидния пояс, сърдита на цялото свое съвремие.

Измъчваше я не съвсем ясната цел на тази командировка-наказание, трудности й създаваше и безтегловността в служебния планетолет. Двете седмици, които задължително прекара на Луната за адаптация, се оказаха недостатъчни и тя бе готова да намрази спътничката си, загдето се движеше така уверено из претъпкания с пакети и сандъци планетолет. Но спътницата й от две години работеше на астероидите, та можеше да й бъде полезна.

— И какво работите там? — запита я Циана, щом двете доплуваха в миниатюрната си каюта.

Планетолетът беше пощенско-снабдителен. Освен двамата пилоти други хора с него рядко пътуваха, та не се и нуждаеше от специалните устройства за изкуствена гравитация.

— Медичка съм. Сексолог — отвърна гърбом жената, подреждайки своите козметики.

Циана не успя да скрие изненадата си.

— И много ли сексуални проблеми си имат?

— Никакви. Нали знаеш, работата им е тежка и опасна.

— Навярно сте там с мъжа си? — предположи Циана, че при това положение в астероидния пояс едва ли ще назначават специална лекарка-сексолог.

Впрочем той отдавна не можеше да се нарече пояс. Захванали се по-основно да прекрояват своята планетна система, хората събираха малките планетки и целия междупланетен камънак около космическите градове за преработка. А от това, което не даваше ценни суровини, се слепваха пък основите на други космически градове. Допълнителна полза бе, че по този начин се прочистваха и обезопасяваха пътищата към планетите отвъд Юпитер. И там сега действително се трудеха хора, обгърнати с героичен ореол в очите на всички земляци. В не един репортаж Циана бе гледала как шепа мъже в бронирани скафандри обработваха с насочени взривове поредния астероид, за да го изместят от извечната му орбита. Как други със специални ракети-булдозери го пресрещаха и безкрайно внимателно го тласкаха към Юнона или Веста — най-големите от астероидите — или към изкуствените космически градове-заводи.

— Мъжът ми живее на Земята. Професията му е такава, кексолог.

Тая нейна спътница бе пълна с изненади!

— Това пък какво е?

— Кулинар. Специалист по кексовете, минало и съвременно състояние и така нататък — отвърна сексоложката не без доза добродушна ирония спрямо науката на мъжа си.

Уф, какви ли професии нямаше вече по света, въздъхна в себе си историчката и отново стана язвителна.

— Сексолог и кексолог… имат ли някакви допирни точки?

— Имаме, но ги използуваме само в леглото — засмя се спътницата й с професионалния цинизъм на сексолозите.

Челюстта й демонстрираше отлична имитация на леко развалени и пожълтели от дълго немиене зъби. Мъничко издадени напред и мъничко уголемени, кучешките зъбчета й придаваха вид на весел хищник. Тая мода бе се пръснала напоследък, за да озадачава социолозите, които все още се питаха кога и как се раждат модите. Обясняваха я като бунт срещу стерилната хубост на днешния човек. Такива зъби сигурно налагаха и тоя лимоненожълт цвят на ирисите, който също бе изкуствен. Виж, мустачките над краищата на устните й бяха естествени и лекарката сигурно се гордееше с тях, защото окосмяването по тялото на жените през двайсет и четвъртия век отиваше към пълно изчезване и вече много се ценеше. Но тя и тях бе боядисала в лимоненожълто, та толкова жълто подразни младата хрононавтка, която по принуда трябваше да се откаже от съвременната козметика и да поддържа допотопно естествените си цветове, защото без тях не би могла да се движи из далечното минало.