Незавършеният роман на една студентка
- Автор: Дилов Любен
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Незавършеният роман на една студентка». Краткое содержание книги:
— Добре де, с какво се занимавате, щом казвате, че нямало проблеми?
— В една изследователска група съм.
— Какво изследвате?
— Нали си подписала клетвената декларация? — Сексоложката още от началото бе започнала да й говори на „ти“, както правят това обикновено старите лекари с младите си пациенти.
— Каква декларация?
— За служебна тайна.
Циана не бе подписвала нищо и вероятно го дължеше на препоръката на своя професор по темпоралните машини. Ако бяха й поднесли такава декларация, сигурно щеше да тръгне поне с необходимата доза любопитство.
— Не мога тогава нищо да ви кажа — рече лекарката. — Но това ме учудва. Пращат ви на „Габрово“, а пък без декларация!
Младата историчка се обиди. Обърна й гръб и пусна каютния холовизор, без да иска разрешение.
Попадна насред някакъв филм, чието действие се развиваше на Марс, през доброто старо време, както го наричаха с носталгия по суровия живот на първите колонизатори. Очевидно — любовна история. Героинята тъкмо измъкваше ръка от пазвата на разтворения си примитивен скафандър. Сигурно бе усилила сърдечната си помпа — тогава са се употребявали такива за компенсация на налягането — и гърдите й се развълнуваха, героят също бръкна бързо под ризата си, за да пресрещне нейното вълнение, да отклони кръвта към ония части на тялото си, които в любовта са по-нужни от главата. Двамата се обхванаха в старомодно дълга прегръдка. После тя рязко се изтръгна от прегръдката. Вдигна китката си към носа му — на нея блестеше грамаден здравемер, извика умолително: „Недей сега, ще се скараме. Виж ми адреналина!“…
Циана рефлективно погледна китката си, на която блестеше миниатюрното уредче, задължително за всеки жител на цивилизацията Земя. То беше красиво, вършеше много полезни неща, а покрай другото отчиташе и здравословното състояние на носителя си. Показанията му говореха за известна възбуда и тя също би могла да се скара със съкаютничката си.
— Забавлява ли те тая стара романтика? — подхвърли лекарката с присмехулни лъчи в очите-лимончета.
— Не, но като няма за какво да разговаряме — отвърна троснато Циана и изключи холовизора.
Изпъкналите кучешки зъбчета на хищничето отново весело се оголиха.
— Щом не можем да разговаряме за мен, ще разговаряме за теб. Аз съм подписала декларацията.
— Нямам никакви тайни, ни лични, ни служебни.
— Ама защо се цупиш, хубавице? — скочи от леглото на което бе се изпънала сексоложката. Ако Циана скочеше така, сигурно би се залепила на тавана. — Сега ще ти дам нещо вкусничко и веднага ще ти мине.
Тя извади от джоба си изящна кутийка, а от кутийката възголяма лъскава таблетка. Циана доверчиво посегна към лекарската ръка, но се дръпна, настръхнала пред явната подигравка. Нещото приличаше на електронно часовниче от миналите векове, а май си беше и такова, защото цифричките му неуморно се сменяха.
— Но това е часовник!
— Затова внимавай да не го глътнеш. Само се дъвче.
— Ама че идиотщина! — възмути се Циана. Тя знаеше колко образа бе приемала през вековете тази може би най-важна за хората машинка, но да я правиш във вид на дъвка си беше чиста перверзия!
— Напротив, остроумно е — засвяткаха весело лимончетата-ириси на лекарката. — Нали живеем в ерата на икономиите. Всеки предмет трябва да има повече функции и приложения, за да не задръстваме природата с излишни вещи. Уредчето на китката ти едновременно е часовник и миникомпютър, и радиостанция, и здравемер, нали така? Но какво съм ти заобяснявала принципа на обществото ни, когато ти си историчка и ги знаеш по-добре тия работи. И ето, този изобретател е вложил също повече функции в творението си, придал му е и два смисъла. Подиграва се с принципа на индустрията за многофункционалност, подиграва се и над взаимоотношенията ни с времето. Щом времето така неумолимо ни дъвче и смила, защо и ние да не го подъвчем? Опитай, приятно е! Но не забравяй после да ми го върнеш.