Ранни дългове ((книга първа))
- Автор: Ботунски Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:
Автор на стотици паметници, паметни знаци, архитектурни решения, графики, на хиляди чудесни рисунки, Йорданов има навика да записва на отделни листчета случайно навестилото го хрумване, или промислен извод за себе си, за времето и за хората; тънка игрословица или парабола, обагрен с хумор стих или виц. Едно време побождаше тия „записки“ на пирон в ателието — „тиражираше“ ги за посетителите. Сега те са едно солидно нещо, което тепърва ще изисква поглед към себе си. В книжките на алманах „Околчица“ от 1992 и 1993 г. съм публикувал част от тези игри на ума, ще си позволя и тук да оставя на вниманието на читателите една малка част от тях:
— В устрема си напред човечеството (става дума за напредничавото човечество) няма какво друго да прегази, освен себе си. (18.04.1988 г.)
— Щом е съзнал физиономията на човешкия живот, човекът има право на своята заключителна ирония. (юни 1975 г.)
— Едномандатни ленторезци. (2.10.1976 г.)
— Днес истинският лъжец се е скрил. Само лаикът лъже на 1-ви април. (1 април 1977 г.)
— У нас една малка част от хората виждат добре. И ако и те започнат да се правят на кьорави?!…(30.07.1977 г.)
— Нищо повече не ни трябва от онова, което си нямаме. (Юни 1977 г.)
— Някои стигат и сто години живот, но никога не са били пълнолетни. (11 април 1977 г.)
— Властта никога не е разбирала от каква свобода има нужда човека. (11 ноември 1977 г.)
— Когато един човек казва често истината, ще го обявят и узаконят за луд. Ако продължава да я казва — само ще му презаверяват документа. (9 януари 1979 г.)
— И когато народна е властта, пак с народа си бъди! (2 юни 1979г.)
— В провинцията животът е толкова евтин, че не струва за нищо. (3 юни 1979 г.)
— Питат ме: „Бай Цветко, имаш ли кибрит?“ Паля по всички въпроси и без кибрит — отговарям аз. (13.11.1980 г.)
— От всичко, което най-много съм имал, това е немането. (24.02.1982 г.)
— На сцената — премиера. На балкона — премиера (със съпругата си). А де! Къде съм се нахакал между премиери на спектакъл? (18.11.87)
— Онова, което се прави в областта на изкуството и да не потребва някому — пак не е излишно. (1.11.1990 г.)
— Пойдеме ли всинца да се давиме, спасителе нема. (17.11.1989г.)
— Времето, в което чаках светлината, беше облачно. (1991 г.)
— И всеки ден животът ме среща не с хора от „нов тип“, а с всевъзможни типове от някакъв тип може би нови хора! (23.12.1983 г.)
— Ниско ли е високото? Кога високото е ниско? Когато високото слиза до земята ниско, запазва високото си място. Когато високият съзнава ниския си до земята корен, от никакви бури няма да бъде съборен. (21.12.1988 г.)
— През годините все препоръчвам мисълта на Гьоте: „Не ме е страх от хорската присъда — не всякога е прав светът!“
И всякога е права. (1975 г.)
Опорите му са здрави: в бляскавото слово и завършеността на рисунъка у Бешков, в социалната справедливост и извисеност на учителя Иван Фунев, в народната песен, шевица, танц, в здравата българска вяра на героите, чиито образи пресътвори в произведенията си… С такава вяра човек не може да се остави да го погълне случайната шумотевица, модната сладникавост, формалистичните увлечения. Който иска и може да вижда — нека види рисунките на Цвятко Йорданов. Те споделят изповедно своя автор, без никакви прикрития, безхитростно, цялостно. В тях художникът се изправя като многолетен дъб на висока поляна — дето бият много ветрове, и дето само здравите корени могат да те спасят от налета на хали и бури. Цвятко Йорданов е пуснал здрави корени в живота на хората от Врачанския край и затова произведенията му са заредени с искрена българска душевност.
1986–1992 г.