Отровите на короната

Въпреки това, преди да си тръгне с получената от краля кесия, Мартен сметна за свой дълг да добави:

— Сир, още две думи за опазването на вашето здраве. Пазете се от отрови, особено към края на пролетта.

— Трябва ли да се въздържам от млечници, пачи крак и пумпалки? — попита Луи. — Толкова ги обичам, но е истина, че понякога ми причиняват стомашно разстройство.

После добави, внезапно обезпокоен:

— Отрова ли… Да не искате да кажете ухапване от змия?

— Не, сир, говоря за храни, приети през устата.

— А, добре… Благодарен съм ви за съвета, метр Мартен.

И отправяйки се към съдебната зала, Луи тутакси нареди на първия шамбелан да удвоят надзора в кухните, да употребяват само хранителни продукти с познат произход и да проверяват всички ястия по два пъти, вместо по един, преди да му ги поднесат.

После влезе в тържествената зала, където присъствуващите бяха станали на крака и го чакаха да седне под балдахина.

Разположил се удобно, заметнал краищата на мантията върху коленете си и стиснал ръката на правораздаването малко наклонена в свивката на лакътя, Луи се почувствува за миг равен на господа небесен от църковните витражи. Отдясно и отляво празнично пременените барони бяха свели почитателно глава. Все пак имаше минути на удовлетворение в кралския занаят и Луи се постара това чувство на удоволствие да продължи повече.

„Ето — рече си той, — ще произнеса присъдата си и всички ще й се подчинят, и отново ще въдворя мир и сговор сред моите поданици.“

Пред него бяха застанали двете враждебни групи и той щеше да бъде арбитърът им: от едната страна — графиня Мао̀, надвишаваща с цяла глава и с короната си своите съветници, скупчени около нея, от другата — делегацията на „съюзниците“ от Артоа. По външен вид те се отличаваха с известна пъстрота, тъй като всеки бе облякъл най-хубавите си дрехи, които не винаги бяха по последна мода. Тези дребни дворяни дъхаха на родната си земя; Суастър и Комон се бяха натруфили, сякаш щяха да излизат на турнир, и изглеждаха малко притеснени от шлемовете, които държаха в ръка пред гърдите си. Големите велможи, определени за помощници на краля, бяха благоразумно подбрани по равен брой измежду приятелите на двата лагера. Шарл дьо Валоа и синът му Филип, Шарл дьо ла Марш, Луи дьо Клермон, Беро дьо Меркьор и самият Робер д’Артоа съставляваха опората на съюзниците, Знаеше се, че пък Филип дьо Поатие, Луи д’Еврьо, Анри дьо Сюли, графовете на Булон, Савоя, Форез и месир Мил дьо Ноайе подкрепят Мао̀.