Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
Мао̀, изправена и със скръстени ръце, гледаше с ярост и презрение племенника си, а на две крачки от нея епископът на Соасон се двоумеше дали да остави на масата тежкото евангелие.
— Знаете ли защо, сир — продължи Робер, — мадам Мао̀ днес отхвърля вашия арбитраж, който прие вчера? Защото сте добавили решението против Тиери д’Ирсон, срещу тази продажна и прокълната душа, срещу тоя мошеник и злодей, на когото бих искал да изуят обувките, за да видим дали няма копита! Той е човекът, който поработи тъй прилежно в полза на мадам Мао̀ и изопачи документите, та загубих своето наследство. Тайната на техните злодеяния ги е свързала тъй позорно, че графиня Мао̀ беше принудена да отрупа с облаги всички братя и роднини на Тиери, а те изнудват злощастния народ на Артоа, благоденствуващ в миналото, но тъй обеднял сега, че вече няма друг изход освен бунта.
Съюзниците слушаха с грейнали лица и се усещаше, че са готови да приветствуват шумно Робер. А той, увлечен от разгорещеността си, добави:
— Само ако се опитате, ако дръзнете, сир, да настъпите метр Тиери, да му отнемете и прашинка от плячката, да заплашите малкия нокът на кутрето и на най-малкия му племенник, мадам Мао̀ изважда нокти и е готова да се изхрачи в лицето на бога. Защото обетът, който даде при миропомазването ви, и клетвата й за вярност към вас, изречена на колене, не струват нищо пред клетвата й към метр Тиери, нейния истински сюзерен!
Мао̀ не бе помръднала.
— Лъжата и клеветата, Робер, текат като лиги от устата ти — каза тя. — Пази се да не прехапеш езика си, защото можеш да умреш.
— Мълчете, мадам! — викна изведнъж Вироглавия. — Мълчете! Вие ме излъгахте! Забранявам ви да се връщате в Артоа, преди да сте приели решението, което ви бе прочетено, и то е добро решение, както всички ми казват. Дотогава ще пребивавате в парижкия си дом или в замъка Конфлан, но никъде другаде. Стига за днес, казах думата си.
Силен пристъп на кашлица го накара да се свие одве на трона си.
„Да пукне дано!“ — прецеди през зъби Мао̀.
Граф дьо Поатие не бе продумал нито дума. Само се поклащаше на единия крак и замислено гладеше брадичката си.
Трета част
Появата на кометата
I. НОВИЯТ ГОСПОДАР НА НОФЛ
На втория четвъртък след Богоявление, който беше пазарен ден, в ломбардската банка в Нофл-льо-Шато цареше голямо оживление. Чистеха сградата от тавана до избата, селският бояджия мажеше с нова боя тежката входна врата, лъскаха железните каси, чиито обкови блестяха по-силно от сребро, с метли махаха паяжините между гредите, белосваха стените, мажеха с восък тезгяхите, а на чиновниците, които търсеха пръснатите навред сметководни книги, везни и сметала, им беше доста трудно да запазят спокойствие пред клиентите.
Високо, около седемнадесетгодишно момиче с хубави черти и зачервени от студа бузи, прекрачи прага и се спря, изненадано от тази бъркотия. По наметалото от бежов вълнен плат, с което беше загърната, по токата на яката й и по цялото й държане личеше, че е от знатен произход. Селяните снеха шапки.
— А, госпожице Мари! — извика главният канторист Рикардо. — Добре дошла! Влезте, влезте и елате да се стоплите. Вашата кошничка е готова както всяка седмица, но при тая неразбория накарах да я заключат отделно.
Той пропусна младото момиче в една съседна стая, която служеше за общо помещение на банковите чиновници; там гореше буен огън. Извади от един шкаф ракитена кошница, покрита с кърпа.
— Орехи, зехтин, прясна мас, подправки, пшеничено брашно, сушен грах и три дебели суджука — рече той. — Докато ние имаме какво да ядем, ще имате и вие. Такива са нарежданията на месер Гучо. И както обикновено, записвам всичко на негова сметка… Зимата взе да става доста дълга и няма да се учудя, ако накрая пак настъпи глад, както лани. Но тази година ще сме по-добре запасени.
Мари дьо Кресе взе кошницата.
— А писмо няма ли? — попита тя.
Главният чиновник поклати глава с престорена тъга. — Не, хубава госпожице, този път няма. Той се усмихна на разочарованото й изражение и додаде:
— Не, писмо няма, но има една хубава новина.
— Оздравял ли е вече? — извика Мари.
— Ами че за кого мислите правим всички тези приготовления през януари, когато иначе боядисваме едва през април?
— Рикардо! Нима е истина? Вашият господар си идва?
— Ами да, кълна се в Мадоната! Идва си; сега е в Париж и пратил да ни известят, че утре ще бъде тук.
— Колко съм щастлива! Колко се радвам, че ще го видя!
После, като се овладя, сякаш в този изблик на радост имаше нещо непристойно, Мари добави:
— Цялото ми семейство ще се зарадва много, че ще го видят.