Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
— „Ако има оплаквания срещу графинята — четеше Етиен дьо Морне, — кралят ще нареди да се разследва от нарочно натоварени лица дали са основателни и в такъв случай, ако графинята откаже да въздаде справедливост, кралят ще я застави да го стори. От друга страна, графинята трябва при всяко нарушение да заяви сумата на обезщетенията, които иска. Графинята трябва да върне на сеньорите земите, които владее без надлежно решение…“
Мао̀ започна да нервничи, но четиримата братя д’Ирсон край нея — канцлерът, ковчежникът, интендантът и съдията — я успокоиха.
— За такова нещо никога не е ставало въпрос на срещата в Компиен! — процеди Мао̀. — Това е неуместна прибавка.
— По-добре да загубим малко, отколкото всичко — й прошепна Дени.
Споменът за разходката, която бе направил окован в деня на обезглавяването на сержант Корнийо, го настройваше примирително.
Мао̀ запретна ръкави и продължи да слуша, сподавяйки гнева си.
Четенето бе траяло вече близо четвърт час, когато в залата пробягна оживление; Морне бе стигнал до пасажа, отнасящ се за Тиери д’Ирсон. Всички погледи се насочиха към канцлера на Мао̀ и неговите братя.
— „… Що се отнася до метр Тиери д’Ирсон, за когото съюзниците настояват да бъде даден под съд, кралят решава обвиненията да бъдат предявени пред епископа на Теруан, защото метр Тиери е подсъден нему; но гореказаният метр Тиери не може да отиде в Артоа да изложи защитата си, защото е много мразен в този край. Неговите братя, сестри и племенници също не могат да ходят там, докато не бъде произнесена присъда от теруанския епископ и потвърдена от краля…“
Тук вече Ирсоновци изоставиха помирителното поведение, което бяха съблюдавали дотогава.
— Вижте племенника си, мадам, вижте го как тържествува! — рече Пиер, съдията на Арас.
Действително Робер д’Артоа и братовчедите му Валоа си размениха усмивки.
— Всичко още не е казано, приятели мои, всичко още не е казано! — процеди Мао̀ със стиснати челюсти. — Изоставяла ли съм ви някога аз?
Когато завърши четенето на арбитражната присъда, епископът на Соасон, който бе участвувал в преговори те, излезе напред. Той държеше евангелието и го поднесе на съюзниците; те всички се изправиха и вдигнаха десните си ръце, а Жерар Киерез от тяхно име се закле, че ще спазват добросъвестно решението на краля. После епископът се отправи към Мао̀.
Мисълта на Луи Х в този миг странствуваше някъде по пътищата.
„Това поклонение в Амиен — ще извървим пеша само последните левги. Останалото ще пропътуваме с кола… Ще ни трябват здрави подплатени ботуши. Ще взема и моите готвачи и майстори на сосове, защото трябва да се пазя от отрова… Дано Клеманс се излекува от терзанията, които я възпрепятствуват в любовта…“
Така размишляваше той, втренчил поглед в златните пръсти на ръката на правосъдието, когато изведнъж чу гръмкия глас на Мао̀: — Отказвам да положа клетва; не приемам това несправедливо решение.
Гробна тишина се възцари в залата. Дързостта на този отказ, запратен в лицето на монарха, вся уплаха сред присъствуващите. Вече се питаха какво страшно наказание ще бъде изречено от височайшите уста.
— Какво става тук? — каза Луи, като се наведе към канцлера си. — Защо отказва? Та това решение ми се вижда добро.
И той погледна присъствуващите с разсеян израз, повече изненадан, отколкото раздразнен.
Тогава Робер д’Артоа се изправи и прогърмя с войнствения си глас:
— Сир, братовчеде мой, нима ще приемете да се опълчат срещу вас и да ви оскърбяват в лицето? Ние, вашите родственици и съветници, няма да търпим това. Вижте с каква благодарност се отплащат за вашето великодушие! Вие знаете, че лично аз бях против всякакво съглашение с мадам Мао̀, и аз се срамувам, че тя е от моята кръв; защото всяко доброжелателство, което проявявате към нея, само я подтиква към още по-голяма злост. Ще ми повярвате ли най-после, сеньори — продължи той, като се обърна към всички, — ще ми повярвате ли, когато говоря, когато твърдя, и то от толкова години, че съм изигран, измамен, окраден от това женско изчадие, което не уважава нито волята на краля, нито волята божия! Но чудно ли е това у жена, която не послуша волята на умиращия си баща, присвои си блага, които не й принадлежаха, и се възползува от детската ми възраст, за да ме ограби?