100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Нито един от тези отговори може би не е достатъчно убедителен сам по себе си. Но взети заедно, те обясняват напълно защо Де Вер е трябвало да крие своята самоличност. Много е възможно обаче той да е имал и други, неизвестни за нас съображения. Не е изключено например като условие за отпуснатата му пенсия кралица Елизабет да е настоявала той да спазва обществените норми — да се избягват дуели между придворните, — като не публикува нищо с истинското си име.
Независимо дали имаме задоволително обяснение за причината да се крие като автор, във всяко друго отношение Де Вер отговаря напълно на изискванията да бъде Шекспир. И нека не забравяме, никой друг не се доближава дори до тези изисквания! Струва ни се напълно сигурно, че истинският автор е Де Вер.
И един последен въпрос: как е станало тъй, че за автор на пиесите е смятан търговецът Шакспир? Това гледище очевидно води началото си от три обяснения, всяко от които е дадено няколко години след смъртта на Шакспир и всяко от които е донякъде двусмислено. Освен ако не става дума за необичайно съвпадение, явно някой (или някои) съзнателно е предизвикал бъркотия. Кой и защо?
Не можем да сме сигурни в отговора на този въпрос, но най-вероятното е, че бъркотията е предизвикана от членовете на семейство Де Вер, когато решават (около 1620 г.) да публикуват събраните му творби и да продължат да пазят истинското му име в тайна. Съображенията им вероятно са подобни на неговите: страх от скандал (а може би и други мотиви, например обещание, дадено на монарха). И за да бъде измамата пълна, решават да представят друго лице за автор. Шакспир е очевидният избор поради сходството в имената. Освен това той е починал преди няколко години, тъй че не би могъл да разобличи измамата; в Лондон е почти неизвестен, а в родното му градче малцина са онези, които биха заподозрели нещо нередно. Вероятно е било доста лесно да се извърши измамата. Бен Джонсън, който е автор на уводните стихове към първото фолио издание, е бил увещан да включи няколко двусмислени реда, които подсказват (без да го казват директно и без да се прибягва до чиста лъжа), че авторът произхожда от Стратфорд на Ейвън. По някакъв начин е било уредено да се издигне там паметник с надпис, който включва силни (макар и двусмислени) похвални думи. И тъй като самоличността на Уилям Шекспир дотогава винаги е държана в тайна, няколко намека, че това е търговецът от Стратфорд на Ейвън, са били предостатъчни, за да се пръкне официалната биография. По онова време никой не е и помислял да проверява фактите. (Тогава към литературните биографии се проявява несравнимо по-малък интерес, отколкото в наши дни.) По времето, когато е написана първата биография на Шекспир (1709), онези, които са знаели истината, отдавна са измрели и митът за авторството на Шакспир от Стратфорд на Ейвън вече е бил утвърден.
32. ДЖОН ДАЛТЪН
1766 — 1844
Джон Далтън е английският учен, който в началото на XIX век въвежда в науката хипотезата за атома. По този начин той дава основната идея, която прави възможен огромния напредък на химията оттогава.
Разбира се, той не е първият, който смята, че всички материални предмети са съставени от огромен брой изключително малки неделими частици, наречени атоми. Тази идея е изложена още от древногръцкия философ Демокрит (460–370 пр. Хр?), а може би дори още по-рано. Същата хипотеза е възприета от Епикур (друг гръцки философ) и е изложена бляскаво от латинския поет Лукреций в прочутата му поема „За природата на нещата“.
Теорията на Демокрит (неприета от Аристотел) остава пренебрегната през средновековието и не оказва влияние върху съвременната наука. Няколко именити учени от XVIII век (между тях и Айзък Нютън) поддържат сходни хипотези. Ала нито една от ранните теории за атома не е намерила изражение като величина и не е прилагана при научните изследвания. А най-важното е, че никой не е съзирал връзката между философските догадки за атома и неумолимите факти на химията.
И тук вече идва Далтън. Той представя ясна количествена теория, която може да се използва за обяснение на химични експерименти и може да бъде проверена лабораторно.
Макар терминологията на Далтън да се различава малко от днешната, той дава ясен израз на понятия като атоми, молекули, елементи и химични съединения. Той дава ясно да се разбере, че макар общият брой атоми в света да е огромен, различните видове атоми са доста малко. (В книгата му са изредени двайсет елемента, т.е. видове атоми; днес са известни малко повече от сто.)