100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството

Нито един от тези отговори може би не е достатъчно убедителен сам по себе си. Но взети заедно, те обясняват напълно защо Де Вер е трябвало да крие своята самоличност. Много е възможно обаче той да е имал и други, неизвестни за нас съображения. Не е изключено например като условие за отпуснатата му пенсия кралица Елизабет да е настоявала той да спазва обществените норми — да се избягват дуели между придворните, — като не публикува нищо с истинското си име.

Независимо дали имаме задоволително обяснение за причината да се крие като автор, във всяко друго отношение Де Вер отговаря напълно на изискванията да бъде Шекспир. И нека не забравяме, никой друг не се доближава дори до тези изисквания! Струва ни се напълно сигурно, че истинският автор е Де Вер.

И един последен въпрос: как е станало тъй, че за автор на пиесите е смятан търговецът Шакспир? Това гледище очевидно води началото си от три обяснения, всяко от които е дадено няколко години след смъртта на Шакспир и всяко от които е донякъде двусмислено. Освен ако не става дума за необичайно съвпадение, явно някой (или някои) съзнателно е предизвикал бъркотия. Кой и защо?

Не можем да сме сигурни в отговора на този въпрос, но най-вероятното е, че бъркотията е предизвикана от членовете на семейство Де Вер, когато решават (около 1620 г.) да публикуват събраните му творби и да продължат да пазят истинското му име в тайна. Съображенията им вероятно са подобни на неговите: страх от скандал (а може би и други мотиви, например обещание, дадено на монарха). И за да бъде измамата пълна, решават да представят друго лице за автор. Шакспир е очевидният избор поради сходството в имената. Освен това той е починал преди няколко години, тъй че не би могъл да разобличи измамата; в Лондон е почти неизвестен, а в родното му градче малцина са онези, които биха заподозрели нещо нередно. Вероятно е било доста лесно да се извърши измамата. Бен Джонсън, който е автор на уводните стихове към първото фолио издание, е бил увещан да включи няколко двусмислени реда, които подсказват (без да го казват директно и без да се прибягва до чиста лъжа), че авторът произхожда от Стратфорд на Ейвън. По някакъв начин е било уредено да се издигне там паметник с надпис, който включва силни (макар и двусмислени) похвални думи. И тъй като самоличността на Уилям Шекспир дотогава винаги е държана в тайна, няколко намека, че това е търговецът от Стратфорд на Ейвън, са били предостатъчни, за да се пръкне официалната биография. По онова време никой не е и помислял да проверява фактите. (Тогава към литературните биографии се проявява несравнимо по-малък интерес, отколкото в наши дни.) По времето, когато е написана първата биография на Шекспир (1709), онези, които са знаели истината, отдавна са измрели и митът за авторството на Шакспир от Стратфорд на Ейвън вече е бил утвърден.