100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Обаче в конкретния случай, както и в повечето други, цялото е по-голямо от всяка от съставните му части. Да имаме само едно-две недоразумения в официалната биография, бихме могли да приемем дори и най-несъстоятелните. Но не можем да не забележим, че нито едно от тях не се вмества естествено в официалната биография. Всяко от тях изисква специално обяснение за всеки отделен случай, често доста несъстоятелно. Проблемът е, че Уилям Шакспир от Стратфорд на Ейвън е бил почти неграмотен търговец от малък град и нито образованието му, нито характерът му, нито постъпките му, нито семейството му и съседите му говорят за него нещо, което да съответства на великия писател Уилям Шекспир.
Е, добре, щом Шакспир не е авторът на пиесите, тогава кой е той? Изказват се много предположения, от които най-известното е, че авторът е именитият философ Франсиз Бейкън. Но през последните години се натрупаха доказателства, които недвусмислено сочат Едуард де Вер.
Знаем много неща за Едуард де Вер: водил е авантюристичен живот и много събития от живота му са намерили отражение в пиесите. Роден е в 1550 г., син и наследник на XVI граф на Оксфорд, много богат и високопоставен аристократ. Както се полага на приемника на титла, водеща началото си от времето на норманското нашествие, младият Едуард получава обучение в обичайните за един млад лорд насоки: езда, лов, военно изкуство, а също и по-странични занимания като музика и танци. Не е пренебрегнато и академичното му образование. Имал е частни учители по френски и латински, както и по други предмети. Накрая завършва Кеймбриджкия университет и получава научна степен (магистър) от Оксфорд. След това изучава право и получава разрешение да практикува от едно от четирите прочути лондонски адвокатски сдружения.
Баща му умира, когато Едуард е само на дванайсет години, а майката се омъжва повторно. Момчето остава дълго при нея. То е поставено под опека и за настойник му е определен Уилям Сесил, кралският ковчежник на Англия и дългогодишен член на личния съвет на кралица Елизабет. Като най-възрастен и най-доверен съветник на кралицата Сесил е един от най-влиятелните хора в Англия.
Както подобава на високия му ранг, младият Де Вер е смятан за част от семейството на Сесил. (Загадъчната случка, при която Де Вер убива един от лакеите на Сесил, остава извън вниманието на съда благодарение влиянието на Сесил.) Когато наближава двайсетте, той е представен в двореца, където се запознава с всички видни личности и със самата кралица. Тя остава с отлични впечатления от младия човек, който е не само много умен, добре сложен и обаятелен, но има и чудесен външен вид, тъй че скоро става един от любимците й.
На двайсет и една години Де Вер се оженва за Ан Сесил, дъщеря на настойника му. Тъй като двамата са отгледани заедно и тя му е едва ли не сестра, този брак изглежда доста необичаен.
На двайсет и четири години Де Вер се отправя на дълго пътешествие из Европа. Посещава Франция и Германия, прекарва десетина месеца в Италия и се завръща в Англия през Франция. При прекосяването на Ламанша корабът му е нападнат от пирати, които се готвят да поискат откуп за пленниците си. Ала Де Вер уведомява пиратите, че е личен приятел на кралица Елизабет, и те намират, че е много по-благоразумно да го освободят незабавно, без да искат откуп. (Нещо много сходно се случва с героя на „Хамлет“.)
Междувременно жена му Ан е родила дъщеря девет месеца, след като Де Вер е напуснал Англия. Той обаче твърди, че детето не е негово, обвинява Ан в изневяра и отказва да живее с нея. Много историци намират това за неоснователно. Очевидно Де Вер стига до същия извод и след петгодишна раздяла се връща отново при Ан. (Несправедливи обвинения в измяна срещу непорочна млада съпруга се срещат често в пиесите на Шекспир. Например „Всичко е добре, когато свършва добре“, „Зимна приказка“, „Отело“. И в повечето случаи несправедливо обвинената съпруга прощава на мъжа си.)
По време на петгодишната раздяла с жена си Де Вер има любовна връзка с една придворна дама, която също забременява от него. Разгневена, кралица Елизабет заповядва да го арестуват и да го заточат в Лондонската кула. След няколко месеца той е освободен, но друг приятел на младата дама, ядосан от постъпката на Де Вер, го напада и ранява зле. Между двете семейства избухват улични свади, които продължават, докато кралицата не заплашва всички със затвор, ако не прекратят враждата. (Това ни напомня за „Ромео и Жулиета“.)
След като Де Вер се връща при жена си, двамата имат пет деца. Тогава Ан, само трийсет и две годишна, умира скоропостижно. Четири години по-късно Де Вер се оженва повторно и втората му съпруга го надживява.