100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно избухва Френската революция и новите френски управници се замесват във войни с няколко чужди сили. Първата възможност да се отличи Наполеон получава в 1793 г. при обсадата на Тулон, в която французите си възвръщат града от англичаните. Там той оглавява артилерията. (По това време той вече се е отказал от корсиканските си националистически идеи и се смята за французин.) За проявите си при Тулон е повишен в чин бригаден генерал, а в 1796 г. му е възложено да командва френската армия в Италия. Там в 1796/97 г. постига нечувани победи и се завръща в Париж като герой.
В 1798 г. Наполеон оглавява френското нашествие в Египет. Този поход се оказва катастрофален. Наполеоновите войски се радват на успехи, но английската флота под ръководството на лорд Нелсън разбива френската и в 1799 г. Наполеон изоставя войските си в Египет и се завръща във Франция.
Там открива, че народът го е запомнил повече с подвизите му в Италия, отколкото с провала на експедицията в Египет. Наполеон използва това и месец след завръщането си участва в преврат заедно с абата Сиейес и други лица. Превратът довежда на власт ново правителство, в което Наполеон заема длъжността първи консул. Макар че има нова, уж по-добра конституция, одобрена с народен плебисцит, тя е само параван за военната диктатура на Наполеон, който скоро взема връх над останалите превратаджии.
Наполеон израства като властник невероятно бързо. През август 1793 г. преди обсадата на Тулон той е никому неизвестен нисш офицер, чийто произход не е съвсем френски. По-малко от шест години след това, едва трийсетгодишен, той е безспорният властелин на Франция и ще остане такъв повече от четиринайсет години.
Докато е на власт, Наполеон въвежда важни преобразования във френската администрация и в правната система. Например реформира финансовото устройство и съдебната власт; създава Френската банка, Френския университет и централизира администрацията. Макар всяка от тези промени да има значение — в някои случаи трайно — за самата Франция, те не дават отражение върху външния свят.
Ала една от неговите реформи ще се отрази далеч отвъд границите на Франция. Става дума за създадения от него френски граждански кодекс, прочутия Наполеонов кодекс. В много отношения той олицетворява идеалите на Френската революция. Например според него не може да има привилегии поради произхода и всички граждани са равни пред закона. Наред с това кодексът е толкова близък до старите френски закони и нрави, че не се приема от френския народ и от професионалните юристи. Но, общо взето, той е умерен, добре съставен, написан стегнато и с изключителна яснота. Ето защо не само има дълъг живот във Франция (днешният френски граждански кодекс удивително прилича на Наполеоновия), но е възприет с някои местни видоизменения в много други страни.
Наполеон неотстъпно е следвал линията, че е защитник на революцията. Независимо от това в 1804 г. той се обявява за император на Франция. На всичко отгоре възкачва трима от братята си на троновете на други европейски държави. Тези постъпки, не ще и дума, предизвикват съпротивата на някои френски републиканци, според които той е извършил предателство спрямо идеалите на Френската революция. Но големи неприятности на Наполеон създават само войните му в чужбина.
В 1802 г. Наполеон подписва в Амиен мирен договор с Англия, който трябва да даде на Франция отдих след цяло десетилетие почти непрекъснати бойни действия. Обаче още на следващата година договорът е нарушен и следват редица войни с Англия и нейните съюзници. Въпреки че Наполеоновите войски печелят победи по суша, не е възможно Англия да бъде покорена, ако не бъде сразена нейната флота. За нещастие на Наполеон в решителната битка при нос Трафалгар в 1805 г. английската флота спечелва съкрушителна победа; оттук нататък английският контрол върху моретата не може да бъде сериозно оспорван. Въпреки че шест седмици след Трафалгар идва най-голямата победа на Наполеон — при Аустерлиц срещу армиите на Австрия и Русия, тя не може да компенсира небивалото морско поражение.
В 1808 г. Наполеон глупаво въвлича Франция в дълга и безсмислена война на Иберийския полуостров, в която френските войски се мъчат с години. Но най-големият му гаф е походът в Русия. В 1807 г. Наполеон се среща с руския цар в Тилзит и в сключения там договор двамата се вричат във вечно приятелство. Но съюзът между тях постепенно се разпада и в 1812 г. Наполеон повежда великата си армия към Русия.