100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Към 1612 г., когато е четирийсет и осем годишен, той най-неочаквано престава да пише, връща се в Стратфорд и заживява отново с жена си. Умира там през април 1616 г. и е погребан в църковния двор. Камъкът на предполагаемия му гроб не носи никакво име, но малко по-късно му е издигнат паметник на близкия зид. Три седмици преди смъртта си той оставя завещание, в което приписва почти цялото си имущество на голямата си дъщеря Сузана. Тя и потомците й продължават да живеят в скъпата къща в Стратфорд, докато и последният от рода умира в 1670 г.
Трябва да отбележим, че голяма част от изложеното е скалъпено от биографи, които застъпват общоприетата версия. Няма никакви документи или данни, които да показват, че Шекспир е учил в стратфордското класическо училище. А и никой ученик или учител оттам не е твърдял, че е бил съученик или преподавател на прочутия драматург. Освен това от нищо не личи той да е бил някога актьор.
Въпреки всичко на пръв поглед официалната версия изглежда правдоподобна. Ала вгледаме ли се в нея отблизо, веднага възникват трудности и съмнения.
Първият проблем — отбелязван дори от мнозина „правоверни“ биографи — е, че разполагаме с много малко информация за живота на Шекспир, много по-малко, отколкото бихме очаквали за такава знаменита личност. Като се опитват да обяснят тази изненадваща липса на сведения, някои хора казват: „Та той е живял кажи-речи преди четиристотин години. Естествено е повечето от документите от и за него да са се изгубили.“ Но да се мисли така, означава да се подценява много количеството информация, с което разполагаме за времето на Шекспир.
Той не е живял в някоя изостанала страна или в тъмна епоха, а в Англия по времето на кралица Елизабет — една просветена епоха, когато имаме печатници, когато материалите за писане са нещо най-обикновено и когато много хора са знаели да четат и пишат. Разбира се, документи се губят, но от тази епоха са запазени непокътнати няколко милиона оригинални документи.
Поради големия интерес към Уилям Шекспир цяла армия учени вече три поколения издирва данни и търси информация за най-прославения литературен гений в света. Като страничен продукт от тези издирвания са открити купища сведения за всеки друг голям поет от онова време, а също и за много по-незначителни творци. Но за Шекспир са намерени само трийсетина случайни бележки и в нито една от тях не е отбелязано, че той е поет или драматург.
Разполагаме с несравнимо повече сведения за живота на Франсиз Бейкън, кралица Елизабет, Бен Джонсън или Едмънд Спенсър, а за Шекспир — почти нищо. Знаем дори много повече за посредствен поет като Джон Лили.
Особено бие на очи съпоставката с Айзък Нютън, най-големия научен гений в историята. Разполагаме с хиляди оригинални документи от и за Нютън (който, както Шекспир, произхожда от малко градче в Англия). Вярно, Нютън е роден седемдесет и осем години след Шекспир. Но пък имаме много подробна информация за Галилей (роден осемдесет и девет години по-рано) или дори за Бокачо (роден в 1313 г.).
По време на годините, прекарани в Лондон, великият драматург е оставал практически невидим. А той, предполага се, е прекарал цели двайсет години там (1592–1612). Но през целия този двайсетгодишен период никъде не е отбелязано някой да е видял на живо големия актьор и драматург. Когато хората са виждали прочутия актьор Ричард Бърбидж или са срещали драматурга Бен Джонсън, те са отбелязвали това като заслужаващо внимание събитие. Но ако през двайсетте години, когато Шекспир е бил всеизвестен, някой го е гледал на сцената или е разговарял с него за поезия, или си е кореспондирал с него, или го е срещал на прием или на улицата, този някой не е намерил за необходимо да отбележи това. Възможно ли е?
Единственото смислено обяснение на изложените факти и въпроси е, че името Уилям Шекспир е псевдоним, използван успешно от автора, за да скрие своята самоличност, и че хората, които са го срещали, просто не са знаели, че виждат великия Уилям Шекспир. (Очевидно Шакспир, чието име е толкова сходно, не би могъл да се крие под такъв псевдоним.)
Може би още по-голямо недоразумение в официалната версия е отношението към Шакспир в родния му град. Макар да се предполага, че Шакспир е бил най-големият писател в Англия и отличен актьор, сякаш никой в Стратфорд на Ейвън не е знаел, че той е толкова прочута и необикновена личност! Това е още по-чудно, ако си спомним, че той заминава от Стратфорд беден, а се завръща богат — промяна, която поне би събудила любопитството на приятели и съседи. А истината е, че през целия му живот нито един от неговите приятели и съседи в Стратфорд — никой дори от семейството му — не говори за Шакспир като за актьор, драматург, поет или литературен деец изобщо.