100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
По това време финансовите дела на Де Вер, които са в лошо състояние поради навика му да прахосва, се подобряват решително. В 1586 г., когато е на трийсет и шест години, кралица Елизабет му отпуска доживотна пенсия в размер на 1000 лири стерлинги годишно. Това е нечувана сума, равна на 100 000 днешни долара, при това освободени от данъци! Особено като се има предвид, че Елизабет е била прочута скръндза. Колкото и да е чудно, това благодеяние, не е свързано с някакви бъдещи задължения или минали заслуги. Пенсията се изплаща редовно до кончината на кралицата в 1603 г, а и после от нейния приемник крал Джеймс I.
Де Вер винаги е проявявал силен интерес към поезията и театъра, имал е много приятели литератори и като младеж е писал стихове и пиеси под собственото си име. (Тези ранни пиеси са изчезнали, но няколко стихотворения са запазени. Някои от тях са много добри, макар и далеч под равнището на зрелия Уилям Шекспир.) Нито едно от тях обаче не е отпечатано, тъй като тогава се смятало, че не е редно аристократ да пише стихове за публикуване. (Днес подобно отношение изглежда, най-меко казано, странно, но историците са единодушни, че по онова време е било нещо обичайно и че това табу почти никога не е нарушавано.)
След отпуснатата от кралица Елизабет пенсия Де Вер вече не написва и ред под собственото си име. Но след няколко години започват да се появяват стихове и пиеси от невидимия автор Уилям Шекспир.
Защо Елизабет е отпуснала на Де Вер тази необикновено щедра сума? Причината за това никъде не е изложена, но очевидното обяснение е, че кралицата — както много други монарси преди нея — е решила да покровителства даровития творец с надеждата, че в творбите си той ще славослови нейното господство. Ако това е така, тя не е похарчила парите си напразно. И наистина, няма владетел — нито преди, нито след нея, — който да е направил по-добър избор!
След като получава пенсията, Де Вер, който преди това е много деен, се оттегля почти напълно от дворцовия живот. Предполага се, че през последните си петнайсет години той пише и редактира великите пиеси и стихове, създали името Уилям Шекспир. Умира в 1604 г. по време на чумна епидемия и е погребан близо до родния си дом в Хакни, недалеч от Стратфорд. (В Англия има два града с това име и по онова време този е бил по-големият от Стратфорд на Ейвън.)
За разлика от Шакспир — или от всяка друга личност, предполагана да е истинският автор — Едуард де Вер очевидно отговаря на всички изисквания да бъде загадъчният Уилям Шекспир.
Има превъзходно образование, изучавал е право и е знаел чужди езици (положително латински и френски, а вероятно и други).
Той е аристократ, запознат отблизо с дворцовия живот и с дворцовите интриги.
Имал е достатъчно свободно време, за да пише пиесите си.
Познати и приятели непрекъснато го представят като много умен и много надарен.
Цял живот е проявявал интерес към театъра и е добре известно, че като младеж е писал стихове и пиеси под истинското си име. Приживе изрично е посочван като един от благородниците, писали стихове, които не са публикувани (поради споменатото табу) с неговото име. Освен това е възхваляван като най-способния благородник, занимавал се с такава дейност. (За това има запазени документи.)
В пиесите на Уилям Шекспир има много случки и герои, очевидно пряко свързани със събития и личности от живота на Едуард де Вер. (Някои от тях вече отбелязахме, но има и много други.)
Единственият въпрос, който остава, ако приемем, че Де Вер е авторът на пиесите, е: Защо е пазил в тайна своята самоличност? Има няколко възможни обяснения.
1. По онова време е имало строга забрана благородници да пишат стихове за публикуване или пиеси за комерсиалния театър.
2. Де Вер е бил известен като дворянин. Тъй като много от пиесите имат за тема дворцовия живот, ако признае авторството си, хората естествено (и може би с право) биха допуснали, че някои действащи лица в пиесите са обидни пародии на действителни придворни. В наши дни подобно нещо се смята за приемлива, ако не за приятелска постъпка, която не може да бъде повод за съдебно преследване. Обаче според едновремешните норми тя би предизвикала най-малкото съдебен процес, а по-вероятно — дуел.
3. Много от сонетите на Уилям Шекспир са адресирани към някаква жена, в която той е влюбен. Следователно, ако признае авторството си, би засегнал собствената си съпруга.
4. А най-лошото е, че много от останалите сонети са адресирани към същество от мъжки пол и често са тълкувани като свидетелство, че авторът има хомосексуални наклонности или че е бисексуален. Независимо дали такова тълкуване е правилно (а повечето критици смятат, че не е), признаването на авторството на сонетите би предизвикало сплетни, които положително биха смутили живота на семейство Де Вер.