100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
А какво да кажем за ръкописи на пиесите с почерка на самия Шакспир? Те биха доказали без съмнение кой е авторът. За жалост такива ръкописи няма. Няма дори ранни бележки, някакви откъси или непубликувани недовършени работи. Фактически, ако не смятаме шест подписа върху съдебни документи, няма нищо, написано с неговия почерк! Никакви бележки, никакви бележници или тетрадки, никакви дневници. Не се е намерило нито лично писмо от него, нито поне делово. (Дори най-ранните му биографи не съобщават да са видели макар и един ред с неговия почерк.) Ако се съди от наличните сведения, Шакспир не само не е авторът, ами е бил полу-, дори неграмотен.
Тук е мястото да кажем, че родителите, жената и децата на Шакспир са били все неграмотни. Вярно, човек не избира родителите си, а може да си избере спътничката в живота според други качества, а не според грамотността й, но е много малко вероятно, че човек, отдал се на писменото слово, ще остави дъщерите си да израснат неграмотни. Ако Шакспир е наистина Шекспир, това ще е единственият случай в историята, когато един толкова изявен автор е оставил децата си неграмотни. Остава въпросът за завещанието на Шакспир. Оригиналният документ е запазен: това са три страници, в които доста подробно се описва имуществото и се поставят редица определени изисквания. Но никъде не се споменава каквото и да било за стихове, за пиеси и ръкописи, за незавършени работи или авторски права. Не е отбелязано нищо за някакви лични книги или документи. Няма и намек, че завещателят би желал останалите пиеси да се издадат (въпреки че най-малко двайсет още не са били отпечатани), или че той изобщо е писал някога пиеси и стихове. Това е завещание на един необразован, вероятно дори неграмотен търговец.
Можем да отбележим още, че във време, когато английските поети неизменно уреждали помпозни погребения и съчинявали дълги поетични хвалебствия, ако някой от тях почине, смъртта на Шакспир в 1616 г. не е отбелязана от нито един английски писател. Бен Джонсън, който по-късно твърди, че е бил голям почитател и приятел на Уилям Шекспир, дори не е благоволил да изкаже едно съболезнование по този повод и изобщо не е отбелязал това събитие. Явно другите поети от онова време не са виждали какво общо има търговецът от Стратфорд с великия драматург.
Според нас изложените доводи са вече достатъчни и не са нужни повече доказателства, че Шакспир не е драматургът и че Уилям Шекспир е псевдоним, използван, за да се скрие самоличността на истинския автор. Има и други силни аргументи, че Шакспир не е авторът на пиесите, въпреки че в конкретния случай те не са решаващи.
Например неведнъж е посочвано, че повечето драматурзи и писатели включват в произведенията си много случки от собствения си живот. (Много често те дори се оказват главното в повествованието.) Но в пиесите на Шекспир няма случки и събития, които биха могли да ни доведат до биографията на Шакспир.
И още един аргумент: авторът Уилям Шекспир очевидно е бил изключително образован човек; вижте неимоверно богатия му речник (далеч по-богат от речника на всеки друг драматург), познанията му по латински и френски, точното боравене с юридическата терминология и огромните му знания в областта на класическата литература. А всички са съгласни, че Шакспир не е стъпвал в университет и, както обяснихме вече, много е съмнително дали е посещавал поне гимназия.
Има още много други страни в живота на Шакспир, които не се вместват в хипотезата, че той е знаменитият автор Уилям Шекспир. Лесно бихме могли да изпишем още много страници за несъстоятелността на тази хипотеза. (Читателят, който се интересува от повече подробности, може да ги намери в превъзходната книга на Чарлтън Огбърн „Загадъчният Уилям Шекспир“.) Разбира се, „правоверните“ биографи са съчинили хипотетични обяснения за всяка несъстоятелност и за всеки от проблемите, които вече отбелязахме. Някои от тези обяснения са неправдоподобни, макар че всяко поотделно е поне възможно.
Например възможно е — въпреки че човек се старае да къта писмата си, получени от прочути люде — по чиста случайност да са изчезнали безследно всички писма, които Шакспир е писал, заедно с всички оележки, бележници и ръкописи. Възможно е най-големите английски поети да са съчинили онази детинщина, която стои като епитафия върху надгробния му камък. Възможно е човекът, чиито пиеси показват, че се е прекланял пред интелигентните, образовани жени, да е допуснал собствените му дъщери да останат неграмотни. И възможно е нито един от приятелите, от семейството и от съседите в Стратфорд да не вижда в това толкова прославено име актьора, поета, драматурга. Не е много вероятно, но е възможно!