100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
В Гърция и в северните територии населението, покорено от Филип, вижда в неговата смърт добра възможност да отхвърли македонското владичество. Само за две години след възкачването си на трона Александър успява да усмири и двата района. И тогава насочва вниманието си към Персия.
В течение на две столетия персийците са владели огромна територия, която се простира от Средиземноморието чак до Индия. Макар Персия вече да не е на върха си, тя все още е страшен противник — най-голямата, най-мощната и най-богатата империя на земята.
Александър започва да навлиза в Персийската империя в 334 г. пр. Хр. Но тъй като част от войската трябва да пази владенията му в Европа, започва рискованото си начинание само с 35 000 войници — съвсем малоброен състав в сравнение с многочислените персийски войски. Въпреки липсата на числено превъзходство Александър печели редица решителни победи над персийците. За успехите му има три главни фактора. Преди всичко войската, която Филип му е оставил, е много по-добре обучена и организирана от персийската. На второ място, като пълководец Александър е гений, може би най-големият на всички времена. И третият фактор е неговото лично мъжество. Макар да насочва иззад линиите началните етапи на всяка битка, Александър предвожда лично кавалерийската атака. Това е опасно и той често е раняван. Но войниците виждат, че Александър е готов да сподели с тях опасностите, а не ги кара да поемат рискове, каквито сам не би поел. Това дава изумителен ефект върху бойния им дух.
Александър повежда войската си първо през Мала Азия, където съкрушава разположените там персийски сили. После преминава към Северна Сирия и разбива огромната персийска войска край Ис. След това преминава още по на юг и след трудна неколкомесечна обсада завладява финикийския град Тир (в днешен Ливан). Докато трае обсадата на Тир, Александър получава писмо от персийския цар, който предлага да му отстъпи половината от империята си в замяна на мирен договор. Парменион, един от Александровите пълководци, намира това предложение за изгодно. „Ако бях на мястото на Александър, бих го приел“, отбелязва той. „Аз също — отговаря Александър, — ако бях на мястото на Парменион.“
След като завзема Тир, Александър продължава на юг. След двумесечна обсада пада и Газа. Египет се предава без съпротива и там Александър спира за малко, за да починат войските му. Тогава, едва двайсет и четири годишен, той е коронясан като фараон и е обявен за божество. След това тръгва с войските си обратно към Азия и в решителната битка при Арбел в 331 г. пр. Хр. разбива окончателно много по-голямата персийска войска.
След тази победа Александър повежда армията си към Вавилон, след което завладява Суза и Персепол. Персийският цар Дарий III е убит в 330 г. пр. Хр. от свои военачалници, за да не му дадат възможност да се предаде на Александър. Въпреки това Александър побеждава и убива приемника на Дарий III, a след тригодишни боеве покорява Източен Иран и навлиза в Средна Азия.
Сега, когато е покорил цялата Персийска империя, Александър би могъл да се прибере у дома и да преустрои новите си владения. Но жаждата му за завоевания е неутолена и той продължава към Афганистан. Оттам прехвърля планинския масив Хиндукуш и навлиза в Индия. Спечелва редица победи в Западна Индия и възнамерява да продължи към източната й част. Но войниците му вече са изтощени от дългогодишните боеве и отказват да продължат, тъй че Александър неохотно се връща в Персия.
Там Александър се занимава година и нещо с преустройство на империята и войската си. То е много съществено. Александър е възпитан да вярва, че гръцката култура е единствената истинска цивилизация, а всички негръцки народи са диваци. Това, разбира се, е преобладаващият възглед по времето на елинизма и той е бил изповядван дори от Аристотел. Но въпреки че разбива без остатък персийските войски, Александър си дава сметка, че персийците съвсем не са диваци и че всеки персиец може да бъде толкова интелигентен, способен и заслужаващ уважение, колкото и всеки грък. Ето защо на Александър му хрумва идеята да обедини в едно двете части на империята си, да създаде съвместна гръцко-персийска култура и царство, оглавявано, разбира се, от самия него. Доколкото можем да съдим, той наистина е възнамерявал да постави на равна нога персийци, гърци и македонци. За да осъществи своите намерения, той взема много персийци в своята войска. Освен това устройва голямо празненство, наречено „Бракосъчетание между Изтока и Запада“, на което неколкостотин македонски войници биват официално оженени за азиатски булки. Макар че е женен преди това за азиатска принцеса, самият Александър се оженва за дъщерята на Дарий.