100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Ясно е, че с преустроената си войска Александър се готви за нови завоевания. Известно е, че е възнамерявал да нахлуе в Арабия, а вероятно и в районите на север от Персийската империя. Възможно е да е предвиждал ново нашествие в Индия или завладяването на Рим, Картаген и Западното Средиземноморие. Каквито и да са били намеренията му, оказва се, че нови завоевания не последват. В началото на юни 323 г. пр. Хр., когато се намира във Вавилон, Александър внезапно заболява от треска и след десет дни умира. Още не е навършил трийсет и три години.
Александър не е посочил свой приемник и скоро след смъртта му избухва борба за власт. В нея са избити майката, вдовиците и децата на Александър. Накрая империята е поделена между неговите военачалници.
Тъй като Александър умира млад и непобеден, има много догадки какво би могло да се случи, ако не беше починал. Ако беше повел войските си към земите на Западното Средиземноморие, вероятно би имал успех и в такъв случай цялата история на Западна Европа сигурно щеше да бъде съвсем различна. Но такива догадки, колкото и да са интересни, нямат връзка с оценката на действителното му влияние.
Александър е може би най-драматичната фигура в историята и неговите постижения и личност остават източник на възхищение. Истинските факти от живота му са наситени с толкова драматизъм, че около името му възникват десетки легенди. Неговата амбиция явно е била да стане най-великият воин на всички времена и той очевидно заслужава това определение. Като индивидуален боец в него се съчетават способност и мъжество. Като пълководец той е ненадминат и в единайсетгодишните бойни действия не е изгубил нито една битка.
Наред с това той е интелигент, учил при Аристотел, и поклонник на поезията на Омир. Давайки си сметка, че хората от негръцки произход не са непременно диваци, той проявява много по-голяма далновидност от повечето гръцки мислители по онова време. От друга страна, той е изненадващо късоглед в политиката. Макар постоянно да излага на опасност живота си в битките, не се е погрижил да определи свой наследник и това довежда до бързото разпадане на империята му след неговата смърт.
Александър е известен с обаянието си и обикновено проявявал изключително благородство и милосърдие към победените врагове. От друга страна, бил влюбен в себе си и се случвало да бъде жесток. Веднъж в пиянска свада убил един от най-близките си помощници — Клейт, който бил спасил живота му.
Както Наполеон и Хитлер, Александър е оказал огромно въздействие върху своето поколение. Но влиянието му няма обхвата на тяхното по простата причина, че средствата за пътуване и съобщения по онова време не са му дали възможност да се разпростре в по-големи предели.
В крайна сметка най-важният резултат от Александровите завоевания е, че създават близък досег между гръцката и средноизточната цивилизация, от което и двете култури се обогатяват. По времето на Александър и непосредствено след него гръцката култура прониква бързо в Иран, Месопотамия, Сирия, Юдея и Египет; преди него тя също е навлизала в тези райони, но много бавно. Освен това Александър разпространява гръцкото влияние в Индия и Средна Азия, където то изобщо не е достигало преди него. Но това културно влияние в никакъв случай не е едностранно. По времето на елинизма (столетията непосредствено след Александър) източните идеи — по-конкретно религиозните — навлизат в гръцкия свят. И тъкмо тази елинистична култура — предимно гръцка, но със силен източен привкус — в края на краищата достига Рим.
По време на завоеванията си Александър основава повече от двайсет нови града. Най-прочутият от тях е Александрия в Египет, който скоро се превръща в един от най-красивите в света и във важно научно и културно средище. Някои други като Херат и Кандахар в Афганистан също стават забележителни градове.
Александър, Наполеон и Хитлер, изглежда, са доста близки по влияние. Но оставаме с впечатлението, че при вторите двама то е по-краткотрайно. По тази причина Александър е поставен малко по-напред от тях, въпреки че краткосрочното му въздействие отстъпва по обхват на тяхното.
34. НАПОЛЕОН БОНАПАРТ
1769 — 1821
Прочутият френски генерал и император Наполеон е роден в Аячо, Корсика, в 1769 г. Цялото му име е Наполеон Бонапарт. Франция се е сдобила с Корсика само петнайсет месеца преди неговото раждане и в ранните си години Наполеон е корсикански националист, в чиито очи французите са потисници. Въпреки това той е изпратен да учи военно дело във Франция и когато го завършва през 1785 г. на шестнайсетгодишна възраст, получава чин младши лейтенант от френската армия.