Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
Въпреки популярността, която спечели сред народа, тези дни той е доста самотен — този Лукас Нотарас. И то по отношение на Влахернския палат.
Джустиниани нарочно го кара да чака. Той е авантюрист, издигнат в протостратор, и затуй може би отдава по-голямо значение на титлите, отколкото един наследствен велик стратег. Дали и тук се започва това ужасно детинско съперничество, що кара мъжете да мерят с дървен аршин височината на троновете си.
Всъщност градът е изцяло в латински ръце и гърците нямат никаква власт, макар че императорът като че ли все още не проумява този факт. Латинските кораби контролират пристанището, а Джустиниани с облечените си в броня войници владее всички по-важни точки по стените и в града.
Възможно ли е и той да си има някакви тайни политически планове? С женско посредничество си е създал контакти сред най-влиятелните от благоразположените към латинците гръцки среди. Ако турците не успеят и ако султан Мехмед претърпи поражение — в случай, че флотилиите на папата и Венеция пристигнат навреме, — Константинопол няма да е нищо друго освен една латинска база за завладяване на Черно море и за покоряване на разпадащата се турска империя. Унията е вече провъзгласена. Ще се възстанови ли наново латинската империя, та дори и гръцкият император да запази своя трон?
Дали Победителят ще се задоволи с васалния остров Лемнос и с титлата стратег?
Гръцката ми кръв в нищо не вярва. Това е кръвта на съмнението, на хилядолетните политически интриги. С всеки изминат ден, ведно със свалените за пране дрехи, и латинското в мен малко по малко изчезва. Син съм на баща си, а кръвта вода не става!
25 февруари 1453
Малодушие и ужас са обхванали целия град. Хората са станали недоверчиви и гледат един на друг със съмнение. Богатите стягат багажа си в сандъци, заравят скъпоценностите си или ги крият из кладенците. Зазиждат мазите си. Ръцете на много от архонтите са покрити с пришки, очите им гледат виновно, а ръкавите им издайнически са напръскани с киреч.
В оградената от стените част на града евреите са развъртели луда търговия. Цените на златото и на скъпоценните камъни са се вдигнали до небесата. Паниката е като заразна болест. Дори бедните се опитват да продават нищо неструващи предмети, за да се сдобият с някоя сребърна парица и да я скрият в процепа на стената или под откъртена плоча в двора.
— Нещо става — рече слугата ми Мануил. — Виждам го, чувам го и даже го помирисвам, но не знам какво е. Ти кажи, гоподарю.
Аз също усещам как нещо странно витае наоколо. На пристанището е неспокойно. Лодки сноват от кораб на кораб. Венецианският съвет на дванадесетте се събра при закрити врати. Задържаните насила латински кораби вземат без разрешение на борда си богатите и благородните заедно със скъпоценните им товари, след като те, от своя страна, щедро са подкупили съответните капитани, които пък повторно са се заклели в кръста да не отплават без изричната заповед и разрешение на императора. Въпреки това богатите смятат, че съкровищата им са на по-сигурно място в трюмовете на корабите, отколкото в зазидани мазета и герани.
26 февруари 1453
Вече бях успял да се разсъблека, когато слугата ми дойде да извести, че някакво младо гръцко момче желае да ме види. Не си направих труда дори да се надигна от леглото — толкова бях изморен.
Момчето влезе и без да се поклони любопитно заразглежда одаята ми, сбръчвайки нос при миризмата на кожа, хартия, восък за запечатване и прах за полиране на метал. Веднага го познах — виждал го бях да язди на Хиподрума — той беше по-младият от синовете на Лукас Нотарас.
Внезапно хлад прониза душата ми, а силният вятър заблъска капаците на прозорците.
— Навън е тъмно — рече момчето. — Облачно е и човек не вижда нищо по-далече от носа си.
Той е красив седемнадесетгодишен младеж, който по очарователен начин съзнава красотата и високия си ранг. Аз, изглежда, възбуждах неговото любопитство.