Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Въпреки популярността, която спечели сред народа, тези дни той е доста самотен — този Лукас Нотарас. И то по отношение на Влахернския палат.

Джустиниани нарочно го кара да чака. Той е авантюрист, издигнат в протостратор, и затуй може би отдава по-голямо значение на титлите, отколкото един наследствен велик стратег. Дали и тук се започва това ужасно детинско съперничество, що кара мъжете да мерят с дървен аршин височината на троновете си.

Всъщност градът е изцяло в латински ръце и гърците нямат никаква власт, макар че императорът като че ли все още не проумява този факт. Латинските кораби контролират пристанището, а Джустиниани с облечените си в броня войници владее всички по-важни точки по стените и в града.

Възможно ли е и той да си има някакви тайни политически планове? С женско посредничество си е създал контакти сред най-влиятелните от благоразположените към латинците гръцки среди. Ако турците не успеят и ако султан Мехмед претърпи поражение — в случай, че флотилиите на папата и Венеция пристигнат навреме, — Константинопол няма да е нищо друго освен една латинска база за завладяване на Черно море и за покоряване на разпадащата се турска империя. Унията е вече провъзгласена. Ще се възстанови ли наново латинската империя, та дори и гръцкият император да запази своя трон?

Дали Победителят ще се задоволи с васалния остров Лемнос и с титлата стратег?

Гръцката ми кръв в нищо не вярва. Това е кръвта на съмнението, на хилядолетните политически интриги. С всеки изминат ден, ведно със свалените за пране дрехи, и латинското в мен малко по малко изчезва. Син съм на баща си, а кръвта вода не става!