Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Тя каза:
— Да отидем до езерото Дюи.
Искаше и се това да бъде най-романтичното предложение, за да го разказва един ден на децата си, отново и отново. Искаше и се да запомни всеки миг от тази нощ.
Езерото Дюи беше малка водна площ на около четирсет мили от Одеса. Нощта бе прекрасна, небето обсипано със звезди, а луната — кръгла, нежна и ласкава. Звездите танцуваха във водата, въздухът бе изпълнен с тайнствените звуци на един незрим свят, микрокосмос сред вселената, в който милиони мънички, невидими създания се любеха, ловяха, биваха улавяни и умираха.
Джоузефин и Дейвид седяха в колата тихо, заслушани в звуците на нощта. Тя го гледаше как седи зад волана с красиво, напрегнато, сериозно лице. Никога не го бе обичала повече от този миг. Искаше да направи нещо чудесно за него да му покаже колко го обича. Изведнъж се сети.
— Да отидем да поплуваме, Дейвид.
— Нямаме бански.
— Няма значение.
Обърна се да каже нещо, но Джоузефин вече тичаше към брега. Докато се събличаше, тя чу как Дейвид идва отзад. Хвърли се в топлата вода. След миг той бе до нея.
— Джози…
Тя се обърна и се долепи до него, тялото й гореше от желание, от жажда. Прегърнаха се във водата и тя усети мъжката му твърдост, притисната до нея. Той каза:
— Не можем, Джози — а тя спусна ръка надолу и отвърна:
— Да. О, да, Дейвид.
Обратно на брега, той беше върху нея, вътре в нея, двамата се сляха в едно — бяха част от звездите, от земята и кадифената нощ.
Лежаха дълго, прегърнати. Малко след като я откара у дома, Джоузефин се сети, че той не й направи предложение. Но вече нямаше значение. Това, което споделиха, бе по-обвързващо от всяка брачна церемония. Щеше да й предложи на другия ден.
Джоузефин спа до обяд. Събуди се усмихната. Така я завари майка й, когато влезе в стаята, понесла красива стара булчинска рокля.
— Веднага отивай до „Брубейкър“ и ми донеси единайсет метра тюл. Госпожа Топинг току-що остави сватбената си рокля. Трябва да я преправя за Сиси до събота. Тя и Дейвид Кениън се женят.
Дейвид Кениън отиде да види майка си, веднага след като закара Джоузефин. Тя лежеше в стаята си, дребна, крехка жена, която някога е била много красива.
Майка му отвори очи, когато Дейвид влезе в слабо осветената спалня. Усмихна се като го видя.
— Здравей, синко. Закъсняваш.
— Бях с Джоузефин, мамо.
Тя не каза нищо. Гледаше го с проницателните си сиви очи.
— Ще се женя за нея — продължи Дейвид.
Тя бавно поклати глава.
— Не мога да те оставя да направиш такава грешка, Дейвид.
— Ти не познаваш Джоузефин, тя е…
— Сигурно е красиво момиче. Но не става за жена на Кениън. Сиси Топинг ще те направи щастлив. А и аз ще бъда щастлива, ако се ожениш за нея.
Той хвана крехката и ръка и каза:
— Аз много те обичам, майко, но мога сам да вземам решенията си.
— Наистина ли? — попита спокойно тя. — Винаги ли постъпваш както трябва?
Той я погледна и тя продължи:
— Винаги ли може да ти се вярва, Дейвид? Никога ли не вършиш глупости? Никога ли не правиш ужасни…
Той бързо отдръпна ръката си.
— Винаги ли знаеш какво правиш, сине? — гласът й бе още по-спокоен.
— Майко, за Бога!
— Достатъчно направи за това семейство, Дейвид. Не ме затруднявай още повече. Не мисля, че ще го понеса.
Лицето му бе пребледняло.
— Знаеш, че не… Не можех да…
— Твърде възрастен си, за да си губиш ума отново. Вече си мъж и се дръж като такъв.
Гласът му се изпълни с мъка:
— Аз… Аз я обичам.
Тя се сви от спазъм. Дейвид позвъни на лекаря. По-късно докторът му каза:
— Страх ме е, че на майка ти не й остава много, Дейвид.
Решението бе взето вместо него. Отиде да види Сиси Топинг.
— Влюбен съм в друга — каза Дейвид. — Майка ми смята, че ти и аз…
— И аз така смятам, скъпи…
— Знам, че звучи ужасно, но би ли се омъжила за мен, докато майка ми почине, а после да се разведем?
Сиси го погледна.
— Щом така искаш, Дейвид…
Той почувства непоносимата тежест да се свлича от раменете му.
— Благодаря ти, Сиси, не мога да ти кажа…
Тя се усмихна и каза:
— Нали за това са приятелите?
Единственото нещо, което не очакваше, бе, че Джоузефин ще научи за сватбата преди да й обясни всичко. Когато пристигна в дома й, бе посрещнат на вратата от госпожа Чински.
— Искам да говоря с Джоузефин.
Тя го погледна с очи, изпълнени със злорад триумф.
— Бог Исус ще се възнесе и ще помете враговете Си, а порочните ще бъдат проклети навеки.
Дейвид търпеливо повтори: