Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Джейк се обърна и трескаво за търси с поглед свещеника. Нямаше го.
Изстена.
„Съвземи се! Какво ти става?“
Не знаеше. Знаеше единствено, че в този миг трябваше да лежи на асфалта, а през това време дебелата дама да пищи, мъжът със сивия камгарен костюм да повръща, а човекът в черно да си проправя път през започващата да се събира тълпа.
И в част от съзнанието му ставаше именно това.
Отново започна да губи сили. Изведнъж изпусна пакета с обеда си на тротоара и се зашлеви с все сила. Някаква минувачка го изгледа доста озадачено. Джейк не й обърна внимание. Заряза обеда на тротоара и се хвърли да пресича, без да обръща внимание на забранителния надпис. Вече нямаше значение. Смъртта бе наближила… а след това бе отминала, без дори да се обърне. Не бе писано да стане така, и той го чувстваше дълбоко в душата си, но все пак се беше случило.
Може би сега ще живее вечно.
От тази мисъл му идваше да се разпищи с цяло гърло.
6
Мислите му се поизбистриха, докато стигна в училище, и вътрешният му глас започна старателно да го убеждава, че не е станало нищо лошо, наистина нищо лошо. Може би се бе случило нещо необикновено, наистина — някакво духовно прозрение, което му бе позволило да надзърне за миг в едно възможно бъдеще, но какво от това? Какво толкоз, в крайна сметка? Тази идея бе дори ласкателна в известен смисъл — подобни събития описваха в таблоидите, които се продаваха в супермаркета и които Грета Шоу обичаше да чете, стига да бе сигурна, че майката на Джейк не е наоколо — вестници като „Нешънъл Инкуайърър“ и „Инсайд Вю“. Само дето в тях духовното прозрение винаги имаше значимостта на тактически ядрен удар — жена сънувала самолетна катастрофа и отменила резервацията си, или тип, който е сънувал, че брат му е задържан пленник в китайска фабрика за наркотици, а после се е оказало, че това е самата истина. Ако духовното прозрение се състои в умението да предугадиш, че следващата песен по радиото ще бъде на групата „Кис“, че една дебела дама носи увита в червена хартия кукла, и че някакъв продавач на солени гевреци ще предпочете бутилка пред кутия „Ю-Ху“, всъщност не се е случило нищо особено.
„Забрави го — разумно разсъди той. — Всичко свърши.“
Страхотна идея, само че по време на третия час още не бе свършило — напротив, тъкмо започваше. Както седеше подготвителния час по алгебра и наблюдаваше господин Нопф, който решаваше на дъската прости уравнения, Джейк изведнъж осъзна с нарастващ ужас, че в съзнанието му изплуват някакви нови спомени. Като странни предмет]и които бавно излизат на повърхността на тинесто езеро.
„Намирам се на някакво непознато място — мислеше си той. — Искам да кажа, ще го опозная, — или поне щях да го опозная, ако кадилакът ме бе ударил. Това е крайпътна станция — но онази част от мен, която се намира там, още не го знае. Известно й е единствено, че се намира на някакво съвършено безлюдно място в пустинята. От известно време плача, защото ме е страх. Страх ме е, че съм попаднал в ада.“
Към три, когато вече се намираше в Манхатън, знаеше, че е намерил ръчна помпа в конюшнята и е пил вода. Тя бе много студена и имаше силен минерален привкус. Скоро ще влезе в постройката и ще намери малко сушено говеждо в едно помещение, което някога е било кухня. Това му бе също тъй ясно, както че продавачът на гевреци ще предпочете бутилката пред кутията и че куклата, която наднича от торбичката от „Блумингдейлс“, има сини очи.
Все едно да си спомняш напред във времето.
На боулинга направи само две серии — първо изкара 96, а на втората — 87. Като предаваше листа с резултата, Тими го погледна и поклати глава:
— Днес не ти е ден, приятел.
— Нищо не знаеш — отвърна Джейк. Тими се вгледа по-отблизо в него.
— Добре ли си? Струваш ми се доста блед.
— Май съм пипнал вирус. — И това не беше лъжа. Бе дяволски сигурен, че настина е пипнал нещо.
— Отивай си вкъщи и си лягай — посъветва го Тими. — Трябва да пиеш течности в огромни количества — джин, водка, такива работи.
Джейк се усмихна послушно.
— Може би ще пия.
Запъти се бавно към дома си. Цял Ню Йорк се простираше край него в най-съблазнителния си вид — на всеки ъгъл свиреха музиканти, всички дървета бяха потънали в цвят, всички минувачи изглеждаха в добро настроение. Джейк виждаше всичко това, но проникваше и отвъд него — виждаше се свит в сенките на кухнята, а в това време мъжът в черно пиеше вода от ръчната помпа; после се видя разплакал от облекчение, когато другият — или другото — си замина, без да го открие; по-късно, когато слънцето залезе и звездите блеснаха като късчета лед сред пурпурното пустинно небе, заспа дълбоко.