Пустош

Отключи входната врата на дома им със своя ключ и отиде в кухнята да похапне нещо. Не беше гладен, но така беше свикнал. Запъти се към хладилника, но в този миг погледът му случайно се плъзна към вратата на килера и той спря. В миг проумя, че крайпътната станция — и целият онзи странен отвъден свят, където му бе мястото — се намира зад тази врата. Трябваше само да мине през нея и да намери другия Джейк, който е вече там. Тогава ще се сложи край на това налудничаво раздвоение на мисълта му, а гласовете, които от осем и двадесет и пет тази сутрин непрестанно спореха дали е мъртъв или не, щяха да замлъкнат.

Бутна вратата на килера с две ръце, а на лицето му се изписа лъчезарна усмивка на облекчение… която застина от писъка на госпожа Шоу, покачена на една табуретка в дъното на помещението. Консервата с доматено пюре се изплъзна от ръката й и се търколи на пода. Самата тя се олюля на табуретката и Джейк се втурна да я задържи, преди да е паднала при доматеното пюре.

— Мойсей в тръстиките! — ахна тя, енергично веейки си с ръка. — Изкара ми акъла, Джони!

Извинявай — отвърна той. Наистина съжаляваше, но и бе горчиво разочарован. В крайна сметка се беше озовал в килера. Бе толкова сигурен…

— А ти какво правиш тук и дебнеш наоколо? Днес трябваше да си на боулинг! Очаквах те поне след час! Не съм ти приготвила закуска, тъй че няма нищо за ядене.

— Не се притеснявай. И без това не съм гладен. — Той се наведе и вдигна изпуснатата консерва.

— Като те гледам как нахлу, не ти личи особено — промърмори Грета.

— Стори ми се, че чувам мишка. А сигурно ти си шумоляла.