Пустош

До празното място, където допреди малко лежеше „Чарли Пуф-Паф“, имаше книга с меки корици. Бе ужасно разкъсана и допълнително подлепена с пожълтяло от годините тиксо. Отпред бяха нарисувани момиче и момче, над чиито глави се издигаше цяла гора от питанки. Заглавието на книгата бе „Задачки-закачки! Гатанки и загадки за всички!“ Липсваше името на автора.

Джейк пъхна „Чарли Пуф-Паф“ под мишница и посегна към книгата с гатанките. Отвори я напосоки и попадна на следното: „Кога вълната не е вълна?“

— Когато е вълна — промърмори Джейк. Чувстваше потта, която избиваше по челото…ръцете…и по цялото му тяло.

— Нещо интересно ли намери, синко?

— Да — трескаво отвърна Джейк. — Тези двете. Продават ли се?

— Всичко, което виждаш, се продава — отвърна дебелакът.

— Ако аз притежавах тази сграда, и нея бих обявил за продам. Но уви, тук съм само под наем.

Протегна ръка към книгите и за миг Джейк се заинати. После с неохота му ги подаде. Незнайно защо очакваше дебелакът да ги грабне и да побегне, и ако настина го направи — и при най-малкия знак, че таи подобно намерение — Джейк бе твърдо решен да се метне върху него, да ги изкопчи от ръцете му и да изчезне. Тези книги му трябваха.

— Н-да, я да видим какво си си харесал — каза собственикът.

— Между впрочем, аз съм Тауър. Калвин Тауър6 — добави и протегна ръка.

Джейк се ококори и неволно отстъпи назад.

— Какво?

Продавачът го изгледа с интерес.

— Калвин Тауър. Какво предизвика тревогата ти, о, хиперборейски скитнико?

— А?

Просто искам да кажа, че изглеждаш така, все едно си видял призрак, детето ми.

— О, извинете. — Той стисна огромната, мека длан на господин Тауър, надявайки се да бъде оставен на мира. Името наистина го бе стреснало, макар да не знаеше защо точно. — Аз съм Джейк Чеймбърс.

Калвин Тауър му стисна ръката.

— Добро ръкуване, друже. Така се ръкува свободният герой от уестърните — оня, дето пристига с гръм и трясък в Блек Форк, щата Аризона, прочиства града от всички мошеници, а после продължава по пътя си. Нещо като романите на Уейн Д. Оувърхолстър, да речем. Само дето не ми изглеждаш свободен, Джейк. Приличаш на човек, решил, че денят е прекалено хубав да се стои в училище.

— О… не. Ние свършихме миналия петък.

Тауър се ухили.

— А-ха, вярвам ти. И ти си избра тези две книжлета, така ли? Понякога е смешно какви неща държат да притежават хората. Ето ти например — като те гледам как подскочи, спокойно бих те взел за почитател на Робърт Хауърд, който търси на добра цена някое от хубавите стари издания на Доналд М. Грант — онези, дето са илюстрирани от Рой Кренкъл. Окървавени мечове, мускулести юначаги и Конан Варварина, който с меч си проправя път през вражеските орди.