Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Ще извади бутилка „Ю-ху“, ще я разклати енергично и ще отвърти капачката.
Четиридесет секунди.
Белият надпис „ПРЕМИНЕТЕ“ изгасна. Червеният надпис „НЕ ПРЕМИНАВАЙТЕ“ замига бързо. А някъде, на няма и половин пресечка, голям син кадилак летеше към кръстовището на Пето авеню и Четиридесет и трета. Джейк прекрасно знаеше това, както и че водачът е със синя шапка, почти същата на цвят като автомобила.
„Ще умра!“
Искаше да извика на глас, за да го чуят хората, които най-спокойно го подминаваха, по устните му сякаш бяха залепнали. Краката му спокойно продължаваха да го посят към кръстовището. Забранителният надпис престана да мига, червен и сериозен. Продавачът на гевреци запрати правната бутилка в плетеното метално кошче за боклук на ъгъла. Дебелата дама стоеше на отсрещния тротоар, стиснала торбичката за дръжките. Мъжът със сивия костюм изникна точно зад нея. Оставаха осемнадесет секунди.
„Време е да мине камионетката“ — рече си Джейк.
Подскачайки през дупките, през кръстовището прелетя камионетка с рисунка на щастливо подскачащо човече и надпис „ТУКЪР — ИГРАЧКИ НА ЕДРО“ на страничната врата. Зад гърба му, Джейк знаеше това, човекът с черното расо ускоряваше крачка, скъсяваше разстоянието помежду двама им, вече протягаше дългите си ръце. Въпреки това не можеше да погледне назад — като в сънищата, когато знаеш, че те преследва нещо ужасно, но не можеш да се обърнеш.
„Бягай! А ако не можеш да избягаш, седни на земята и се дръж здраво за стълба на някой знак за «забранено паркиране». Не позволявай да се случи просто ей-така!“
Но беше безсилен да промени съдбата си. Отпред, точно на бордюра, бе застанала млада жена с бял пуловер и черна пола. От лявата й страна стоеше млад мексиканец, който носеше огромен касетофон. Тъкмо заглъхваше някаква дископесничка на Дона Съмър. Следващата песен, Джейк знаеше това, бе „Доктор Любов“ на Кис.
„Ще се раздалечат…“
И още преди да е успял да довърши мисълта си, жената отстъпи вдясно. Мексиканецът отстъпи вляво и между двамата се образува пролука. Краката-предатели го заведоха право там. Оставаха девет секунди.
В долния край на улицата майското слънце проблясваше в емблемата на кадилака. Джейк знаеше, че колата е модел „Седан де Вил“ 1976 година. Шест секунди. Кадилакът набираше скорост. Скоро светофарът щеше да се смени и мъжът зад волана — дебелак със синя шапка с веселяшко перо, небрежно забодено в лентата — се канеше да премине преди да светне червено. Три секунди. Човекът в черно зад Джейк вече се хвърляше напред. В този миг „Обичам да те обичам, скъпа“ свърши и започна „Доктор Любов“.
Две.
Кадилакът се устрои в най-дясната лента откъм тротоара, където бе застанал Джейк, и влетя в кръстовището, радиаторът му сякаш зловещо се хилеше.
Една.
Дъхът на момчето спря.
Нула.
— Ох! — извика Джейк в мига, когато ръцете го тласнаха с все сила в гърба, изблъсквайки го, изблъсквайки го, изблъсквайки го на улицата и в отвъдното…
Само че нямаше никакви ръце.
Въпреки това той политна напред, безпомощно размахал ръце във въздуха, свил устни в разочарована гримаса. Мексиканецът с касетофона се пресегна, сграбчи го за ръката, дръпна го назад и каза:
— Внимавай, малкия. Че ще станеш на пихтия.
Кадилакът профуча. Джейк забеляза как дебелакът наднича през предното стъкло, а след това го изгуби от поглед.
Именно тогава се случи странното събитие — в този миг Джейк сякаш бе разсечен през средата и се превърна в две момченца. Едното умираше на платното. Другото стоеше на тротоара и сащисано от изумление, глуповато се взираше в надписа „НЕ ПРЕМИНАВАЙТЕ“, който изгасна и на негово място светна „ПРЕМИНЕТЕ“, а хората тръгнаха да пресичат, сякаш нищо не се бе случило, което всъщност бе истина.
„Жив съм!“ — с безкрайно облекчение се разпищя от радост едната половина от съзнанието му.
„Умрях! — викна в отговор другата. — Лежа мъртъв насред улицата! Всички се трупат около мен, мъжът, който ме блъсна, казва: «Аз съм свещеник, пуснете ме да мина.»“
На приливи и отливи го обземаше слабост и караше мислите му да плющят като парашутно платнище. Дебелата дама се приближаваше към него и в мига, когато го подмина, Джейк надзърна в торбичката й. Забеляза яркосините очи на кукла, която надзърташе над червена хартия — точно както си я представи. После непознатата изчезна. Продавачът на гевреци не викаше: „Боже Господи, убиха го!“, а продължаваше с приготовленията за работа, подсвирквайки си дискомелодийката, която звучеше до преди малко от касетофона на мексиканеца.