Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
В историческите документи няма преки доказателства за правдивостта на това твърдение, макар че е известно, че Апис редовно се е срещал с Артамонов и неговия заместник Верховски, макар че по всяка вероятност като шеф на разузнавателния отдел на генералния щаб е предоставял на царските пратеници секретни сведения и за това е получавал от Артамонов известна парична помощ. Твърдението, че инициативата за сараевския атентат срещу ерцхерцог Франц Фердинанд идва от царския генерален щаб, е едно с нищо недоказано предположение, както и сцената с телеграмата и онзи „исторически“ френски текст.
Също така необосновано е и твърдението, че атентатът е дело на международен заговор на масоните, че преди атентата Гаврило Принцип бил заминал за инструктаж в Париж, където в масонската ложа „Льо гранд ориент“ бил получил точни директиви и може би някакви парични средства за провеждане на атентата. Доводите били съвсем ясни: не политическа ненавист, а конкурентна борба. Ерцхерцог Франц Фердинанд бил противник на масоните и затова трябвало да бъде премахнат.
Това не е единственото опортюнистично прехвърляне на вината за атентата. Хитлер и специалистът по нацистката реклама Гьобелс например си обясняваха мотивите за сараевския атентат по своему. Според една от статиите на официалния нацистки вестник „Фьолкишер Беобахтер“ от 8. I. 1936 г., Гаврило Принцип бил не само масон, но и евреин. По-късно, навярно за нуждите на пропагандата, нацистите прехвърлиха вината върху някакъв тайнствен майор Съслей, а когато хитлеристкият вермахт потегли към Югославия, Хитлеровите тълкуватели на историята твърдяха, че сараевският атентат лежи на съвестта на английската Сикрет сървис.
Но така както няма доказателства за твърдението, че Гаврило Принцип е действувал едва след утвърждаването на плана от руския генерален щаб, така не разполагаме и с документи, които да потвърждават останалите предположения.
Първият престой на атентаторите по дългия път, водещ от плана до неговото осъществяване, е в топчидерския военен учебен лагер. Апис нарежда на майор Танкосич и той урежда изпращането на Принцип, Грабеж и Чабринович в лагера, за да се научат да стрелят с пистолет, да боравят с бомби и да хвърлят гранати точно в целта.
На 27 май те отново са в Белград, където вечерта преди заминаването им пред кръчмата „У зеления венец“ Циганович им предава шест гранати и четири револвера с по седем патрона. След това Грабеж и Принцип отиват в стаята на Принцип и скриват оръжието под възглавницата. На другия ден сутринта потеглят с кораб за Шабац.
Организацията на Апис получава задачата да прехвърли атентаторите нелегално през границата и същевременно да им осигури незабелязано преминаване през страната. В граничното селище Шабац за тях е трябвало да се погрижи човек № 137, капитанът граничар Раде Попович, офицер от разузнаването, подчинен на полковник Апис.
Около четири часа следобед пристигат, но намират капитана (според някои протоколи той е майор) едва вечерта в кръчма „Америка“, където играел на карти. Предават му листчетата с уговорения знак, пренощуват в страноприемница „Америка“ и рано сутринта се придвижват към Лозница. Оттам е трябвало да преминат границата.
В Лозница ги очаква Първанович, офицер от граничната стража, който им препоръчва да се разделят и им помага да минат границата.
Свръзките си ги предават като щафета.
Така на сутринта те се оказват доста навътре в босненска територия, качват се в каруцата на селянина Степанович, като скриват оръжието под капрата, и благополучно пристигат в Тузла.
И тук организацията им подготвя сигурно убежище. Мишко Йованович е на четиридесет години, със засукани мустаци, един от високопоставените господа на града, член на управителния съвет на местната банка, председател на няколко дружества и се говорело, че банковата му сметка е най-малко четиристотин хиляди. Негово е и първото кино в Тузла.
Рано сутринта пред къщата му спира каруца и пристигналият селянин измъква Йованович от леглото. След като поставя оръжието на кухненската маса, казва му, че притежателите на това оръжие ще трябва да се явят в девет часа в Сръбската читалня.
Срещат се в читалнята, след което се събират у Йованович, за да се договорят как да прехвърлят оръжието в Сараево. Въпреки че домакинът се страхувал да го остави у дома си, все пак се съгласил, докато се намери безопасен начин за пренасянето му в Сараево. Очаквало се, че преди посещението на ерцхерцог Франц Фердинанд полицията ще проверява всеки, който влиза в града.