Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Две седмици по-късно обаче, на 15 юни 1910 г., на моста на река Миляцка в Сараево той изчакал земския губернатор генерал Мариян Варешин, който се връщал с файтон от откриването на първото заседание на новото областно събрание (сабор) с адютанта си майор Волфганг Хелер. Жераич притичал съвсем близо до файтона и стрелял пет пъти в губернатора. Но и петте куршума не попаднали в целта. Шестият запазил за себе се. Умира на моста, без да изпълни задачата си, но става герой и пример за останалите, тъй като възкресил косовския мит.
На 28 юни 1389 г. турците, водени от султан Мурад, нанесли поражение на сръбските полкове на Косово поле. Сръбският пълководец Лазар загинал, но и турският султан не доживял до победата. Преди битката или може би по време на битката в турския лагер се промъкнал сръбският юнак Милош Обилич, влязъл в шатъра на султана и го заклал с меча си. Неговото име става символ на героизъм. По време на жестокото подтисничество (турското иго продължило цели петстотин години) събитието се превръща в мит. Видовден става за сръбските патриоти не само празник на свети Вид, а и паметен ден, който им напомня за загубената свобода, буди у тях чувството на дълг да отмъстят за поражението. На този ден те чествуват именно героичното дело на смелия юнак. Петстотин двадесет и пет години по-късно, на 28 юни, на Видовден, бе извършен сараевският атентат.
Революционната младеж започва да се организира. Владимир Гачинович, един от водачите на младите, избягва зад граница, тъй като го очаква затвор. Заминава за Швейцария, където следва. Там се среща с руски революционери и след време под чуждо име отново се появява в Сараево. Данило Илич, учител и часовникар, е отличният техник на революцията, разбиращ от бомби и от стратегия. Оскар Тарталя е един от онези, които през 1912 г. участвуват в протестната демонстрация на студентите от Загребския университет за национално обединение.
Студентите воюват с полицията, в училищата учениците не учат, правителството предприема репресии, премахва хърватската конституция и назначава Славек Цувай за правителствен комисар с неограничени пълномощия. Революционерите се стремят да се избавят от него.
Лука Юкич взема решение. Явява се при Апис, който го изпраща в терористичната школа на майор Танкосич. Там го обучават да стреля с револвер и да борави с бомби, получава оръжие и благословия за път. Организацията го прехвърля нелегално през граница и той се появява в Сараево. Опитва се да застреля бан Цувай по време на процесията на празника на Тяло господне, но се поколебава, макар че жертвата му била почти на мушката. По-късно заявява, че се побоял да не рани децата, които наблюдавали процесията.
Но не се отказва от плана си. Две години по-късно изчаква Цувай, който около обяд се връщал от тържество. В колата седели майката на комисаря и адютантът му Иво Хервоич. Когато автомобилът приближава ъгъла, Лука Юкич, който стоял на тротоара между улица „Месничка“ и „Лисенски“, натиска спусъка. Не улучил обаче бан Цувай, а неговия адютант, който след четиринадесет дена почива. Юкич вече нямал възможност да поправи грешката си, тъй като полицаите го подгонили. Защищавайки се, ранява стражаря Боршчак и още няколко души. Залавят го и го арестуват. По-късно го осъждат на смърт, но го помилват и заменят наказанието му с доживотен затвор. Няколко пъти революционерите се опитват да го освободят, но нито един от плановете им не се реализира.
Степан Дойчич е художник, роден в Лудбрег. В Америка, където се преселва, той работи в емигрантските дружества. След три години се завръща в Хърватско със задачата да убие тиранина Цувай. Пристига в Загреб през есента на 1912 г. и започва да следи Цувай, но не може да се доближи до него, тъй като полицията го па-зи. Дойчич пътува подир жертвата си из цялата страна, проследява го в Будапеща, Триест, Риека, половин година се мъчи да се окаже на разстояние един изстрел, по безуспешно. По-късно стреля срещу новия хърватски бан барон Иван Скерлец и го ранява в ръката.
Пред съда заявява: „В Америка гражданите имат пълна политическа свобода. Но ние тук, хървати и словенци, нямаме никаква свобода. Отнеха ни всичко, дори и правото на живот. Дори и в Китай сега има по-го-ляма свобода. Отнеха и нашата вече окастрена автономия. Всички важни места заемат унгарците. Не ни остана нищо друго, освен да се преселим в Америка. Нямаме нито право на събрания, нито свобода на печата. Ако знаеха за това американците и ако научат как покорно понасяме подтисничеството, ще ни презрат като скотове.“ В опозиционните организации влизат все повече младежи. През май 1914 г. ученикът от търговската гимназия Яков Шефер прави опит за атентат срещу ерцхерцог Салватор и бан Скерлец. Изчаква големците пред загребския национален театър и се опитва да стреля с пистолет, но му попречва един от оказалите се наблизо полицаи.