Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Революционната група „Омладина“ под ръководството на Гачинович (ръководел другарите си от Швейцария) планира премахването на Потьорек, губернатор на Босна и Херцеговина. Разбира се, операцията не се осъществява, тъй като се появява далеч по-интересна възможност — в Босна трябва да пристигне самият престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд.
Някъде в края на март 1914 г. в загребския вестник „Истина“ излиза кратко съобщение, че през летните месеци в Сараевската област ще бъдат проведени маневри на австроунгарската армия, които ще ръководи лично ерцхерцог Франц Фердинанд. Поетът Йован Варагич открива новината и тъй като му е известно, че белградската група „Млада Босна“ възнамерява да извърши атентат срещу престолонаследника, изрязва съобщението, а общинският служител Пушара го залепва върху по-плътна хартия, написва отгоре едно „Здраво“, поставя го в плик и го изпраща на адрес: Неделко Чабринович, страноприемница „Златна моруна“, Зеления площад, Белград. Още същия ден шефът на организацията Драгутин Димитриевич-Апис го получава на бюрото си.
Новината не изненадва Апис. За подготовяното военно учение началникът на сръбското разузнаване сигурно е бил информиран много по-рано от редактора на загребския вестник, но вероятно не е искал да избързва. Другите обаче не са така търпеливи. Илич заминава с фалшив паспорт за Швейцария, за да изготвят там с Гачинович плана за действия.
Но в Белград ги изпреварват. Типографът Чабринович, студентът Гаврило Принцип, Милан Циганович и Трифко Грабеж се свързват с майор Танкосич. Казват, че прозорливият стратег Апис преди това се бил застраховал от евентуални последствия. Изглежда, е предполагал, че насилствената смърт на Франц Фердинанд ще има сериозни последици, но сигурно не е смятал, че ще се стигне до световна война.
Мнозина от авторите, които се занимават с проблематиката на сараевския атентат (говори се, че са излезли към три хиляди публикации), посочват епизод от дипломатическото задкулисие, в чиято правдивост или поне вероятност дълго време никой не се е съмнявал. Още преди да даде съгласието си за акцията, полковник Апис уж се бил свързал с руския военен аташе в Белград Виктор Алексеевич Артамонов. В дълъг приятелски разговор го бил попитал за становището на неговото правителство, в случай че Сърбия се окаже във военен конфликт с Австро-Унгария.
Наистина Апис подчертал, че става въпрос за лично негово любопитство и за академична беседа и без всякаква връзка със съвременните политически събития. По време на разговора, който все още оставал на дипломатическо равнище с много предпазливо опипване на партньора, някак мимоходом споменал за Франц Фердинанд. Артамонов уж веднага разбрал и преди да се разделят, попитал: „Имате ли сигурни хора?“ — „Трима души — отговорил Апис, — австрийски граждани. Босненци.“ — „Добре, почакайте няколко дена за отговор.“
След това бързо се прибрал, зашифровал съобщението и го изпратил в Петербург. Като получил отговор след три дена, той отново се срещнал с Апис.
Отначало дълго разговаряли за времето, разказвали си клюките от белградския дипломатически задкулисен живот и изведнъж военният аташе попитал направо за становището на крал Петър.
Подготвен, Апис мигновено отговорил, че кралят скоро ще се оттегли.
Без дори да мигне, Артамонов изслушал полковника и попитал какво мисли за акцията престолонаследникът негово кралско височество кронпринц Александър.
„Той ще мирува!“ — отговорил строго шефът на сръбската тайна служба.
Изглежда, от този момент на Артамонов всичко му било ясно. Бръкнал уж в джоба си, извадил някаква телеграма и без да я подаде на Апис, произнесъл на френски език историческото изречение: „Напред! Ако ви нападнат, не ще ви оставим сами!“
Руското решение се обяснява с политическия замисъл на чичото на царя великия княз Николай Николаевич, тогава още главнокомандуващ царската армия и привърженик на панславизма.
Доволен уж от разговора, полковник Димитриевич-Апис дава сигнал за започване на акцията. Веднага на другия ден Принцип, Грабеж и Чабринович влизат в декорираната с черно сукно светиня, заклеват се във вярност на организацията „Обединение или смърт“ и обещават, че ще убият ерцхерцог Франц Фердинанд. Някои автори се опитват да обрисуват още по-подробно утвърждаването на плана от Русия и въвличат в играта Александър Иванович Верховски, заместника на Артамонов, и руския посланик в Белград Николай Хатвига, а най-старателните автори — и руския министър на външните работи Сазонов.