Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
— Да — отвори очи той. — Възможно е лорд Харон да се е забъркал в тази работа по някакъв свой дяволски начин — Бенджамин ме потупа по ръката. — Не ми беше казвал за срещата ви в каналите.
— Не си ме питал — сопнах му се аз. — А и колкото по-скоро забравя за това, толкова по-добре.
Бенджамин се запъти към мястото, където си бяхме постлали за нощуване.
— Това обаче не е наша работа, а на властите. За залавянето на лорд Харон ще са нужни войски.
Свали ботушите си, изтегна се на постелката и придърпа завивката до брадичката си.
— Тази къща е пълна с тайни — промърмори той и после се унесе в сън.
Аз поседях още известно време, заслушан в шумовете на къщата, докато не ме жегна мисълта, че гневът на Големия звяр скоро ще ни връхлети. Излязох в коридора, взех една факла от поставката й в стената и застанах пред входа на мазето. Кастор, който беше заспал в ъгъла на кухнята, се разбуди и ме последва. После застана тихо до мен, докато аз се взирах в тъмнината.
Какво изобщо беше накарало Кастор да слезе в мазето? Въпросите на господаря ми относно почистената маса и измитите чаши ме тревожеха, но бях прекалено уморен, за да мисля върху тях. Сложих факлата на мястото й, върнах се в кухнята и легнах върху постелката си, а Кастор се изтегна до мен. Потънах в неспокоен сън, изпълнен с кошмари, привидения с окървавени усти, населяващи призрачни коридори, и други ужаси на мрака. (Не се присмивайте на клетия Шалот. Виждал съм духове! Бях в Хамптън Корт на годишнината от арестуването на Катрин Хауърд, когато я чух да пищи, както когато беше жива, сякаш духът й се втурна отново към кралския параклис, за да измоли прошка от Големия звяр, задето му беше изневерила с Томас Калпепър. След един облог с мастър Уолсингам, главния шпионин на кралицата, прекарах цяла нощ в Кървавата кула38. Заключиха ме в една от килиите — това беше резултатът от една глупава забележка или шега в кралския двор. Усетих, как призраците се скупчиха около мен — духът на Томас Кромуел, великия министър на Хенри, който беше свален от власт заради един обяд с херцога на Норфолк. Или пък духовете на бедните принцове39, убити в леглата си. Истината е, че нищо не видях, но на следващата сутрин, когато капитанът на стражата дойде, за да отключи килията и да ме отведе в помещенията на стражите, за да закуся, той ме спря насред стълбището и рече:
— Трябва да платите облога си, сър Роджър.
— Защо? — попитах аз.
— Ами — отвърна ми онзи — нали казахте, че ще бъдете сам в килията, но когато надникнах през решетката в полунощ, ви видях да спите в леглото си…
— Разбира се, че ще спя — изсмях се аз. — Бях пиян.
— Но не бяхте сам.
Кръвта във вените ми се смрази.
— Кой беше с мен? — попитах.
— Не знам — отговори ми войникът. — Видях само силует, покрит с качулка, който седеше на стола до леглото ви и ви наблюдаваше.
Вярвам в призраци и още как! Онази нощ за последен път спах в Тауър!)
На следващата сутрин се събудихме от тормоза на живите — доктор Агрипа, Кемп и Корнелий затропаха по вратата. Дотогава не бях виждал доктора толкова развълнуван. Той мина бързо покрай мен и влетя в кухнята, стискайки в ръце широкополата си шапка. Приличаше на селски свещеник, който се готви за молитва. Очите му обаче бяха станали черни като нощта.
— Кралят иска или главите ви — хвърли той свиреп поглед към Бенджамин, — или да му върнете реликвата.
— Да не би да съм я откраднал аз!
(Все същият стар Шалот! Да не пропусне да захленчи и да обяви, че е невинен!)
— Кралят пет пари не дава за това — намеси се Кемп. Изглеждаше ужасно — беше небръснат, а под зачервените му очи имаше черни сенки.
— Снощи — продължи той — Негово величество даде угощение в чест на граф Егремонт. Пи много, за да си върне доброто настроение, но не можете да си представите как се разгневи преди това — Кемп посочи ухото си, което беше зачервено и подуто. — Удряше кой където свари!
— И няма да получи корабите на господаря ми! — застана Егремонт на прага. — Никакви кораби за английския крал — продължи той, влизайки в кухнята. — А за вас, сър Томас, никаква пощада! За вас също, мастър Бенджамин, макар да сте племенник на кардинала!
— Никой не може да разполага с главите ни — не му остана длъжен Бенджамин. — Не за първи път кралят не остава доволен от нас — той сви рамене. — Поне за известно време. Но да оставим това. Вие защо сте тук?
Егремонт се настани на масата.
— За да проверя дали не сте открили нещо ново.
— И да, и не — осведоми го господарят ми.
38
Част от Тауър, наречена така през 16 в. заради кървавите убийства, извършени зад стените й. — Бел.ред.
39
Става дума за Едуард V и брат му Ричард, херцог на Йорк, според някои недоказани твърдения убити по заповед на херцога на Глостър, който после става Ричард III. — Бел.ред.