Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Не можеше да каже нито думица. Вдигна ръце, като че молеше за милост. Момичето го погледна със съжаление.
То притича и сложи ръката си под главата му, за да го повдигне.
Като видя, че не ще може само да го вдигне, то се изправи и каза:
— Ще викна майка си. Не се страхувайте, зная, че сте беглец от рудниците, но сам Бог ви е изпратил в къщата ни. Тук ще бъдете спокоен, защото и ние с майка ми сме изгнаници. Тук живеем в усамотение, далеч от хората и света. Потърпете малко. Майка ми не позволява нещастните да мръзнат пред нашата къща.
VIII. РУСКАТА ЧАЙНА
Балът в палата на великия княз бе в разгара си, когато госпожа Бояновска си тръгна с кавалера си. Те не можаха да си отидат, без да бъдат забелязани, както се надяваха. Две светли очи внимателно ги следяха; те видяха излизането им из малката врата, както и това, че бяха хванати под ръка. Този ням наблюдател беше Кардов, директорът на петербургската полиция. Никак не му харесваше дружбата на госпожа Бояновска с младия барон Хуго. Макар че беше хладен и без чувства, той страстно любеше Феодора. Огънят на любовта се бе запалил в сърцето му и щеше да изригне като лавата на някой вулкан.
— Тя го люби — каза си Кардов, докато ги наблюдаваше. — Тя го обича и му се отдава, а мене ме отблъсква! Глупости! Нима не се досещам защо прави тя това? Целта й е да го съблазни и да разбере дали той е от партията, която цели преустройството на нашата държава, а за да постигне, това, тя трябва да се преструва, че го люби, докато го улови в мрежата си.
Кардов се поразвлече малко, но балът не му се нравеше без Феодора. Четвърт час след излизането на Бояновска той забърза по улиците на Петербург, загърнат с палто с голяма качулка.
Оглеждаше се на всички страни и крачеше замислен, с отпусната глава.
На един ъгъл срещна пиян човек.
За да избегне срещата с него, той забави малко крачка, но онзи като че нарочно идваше насреща му и докато Кардов успее да се дръпне настрана, пияният разтвори ръце и го прегърна.
— Пияно животно — канеше се да извика Кардов, но думите заседнаха на гърлото му, когато пияницата му каза тихо:
— Това съм аз, господин директоре!
— Ашинов?
— Вашият секретар иска да ви съобщи нещо много важно. Някой ви чака в канцеларията.
— Слушам! — каза Кардов тихо, като Ашинов.
Той забеляза, че някои любопитни минувачи го оглеждаха, удари Ашинов с оръжието си в гърдите и каза високо:
— Бягай оттука, пияницо. Иди си бързо вкъщи да се наспиш. С голяма радост пияницата се оттегли и си отиде вкъщи. Той се махна и за голяма радост на зрителите.
Кардов вървеше бързо и никъде не се спря, докато не стигна до вратата на едно голямо здание. Отключи я с едно малко ключе и се качи по стълбите на втория етаж, където висеше надписът: III отделение на царската полиция.
Това отделение беше част от тайната царска полиция, чиито членове имаха за цел да се грижат за благоразположението на целия руски народ и да внушават на всеки русин любов към господаря му. И ако не съществуваше тази любов, всеки бе длъжен да съобщи за това в Трето отделение. Тази тайна царска полиция се състоеше от малък кръг чиновници, всеки един от тях имаше доста много частни агенти на служба при себе си, които донасяха каквото са научили и пазеха тишина и ред сред народа.
Никой в цяла Русия не бе сигурен, че не го шпионират; откриваха най-големи тайни; това, което бащата казваше на сина си, това, което младоженците си казваха в брачното легло — разбира се, имаше и неистини. Ако някой в Русия искаше да си отмъсти някому, достатъчно бе да пошепне няколко думи на тайната полиция и в същата минута клетият човек вече не можеше свободно да се чувствува и радва на своя живот. Започваха да го преследват навсякъде и горко му, ако каже нещо в гнева си.
Такава бе задачата на III отделение на царската полиция, където Кардов бе едно от главните лица. Той влезе в стаята, където освен големите маси, имаше и едно канапе, сандък и чифт обуща. Телефонът беше сложен на една маса. Чрез него подчинените съобщаваха всичко на своя шеф.
Кардов се приближи до телефона и започна да прислушва.
След това взе бележника си и го запрелиства отгоре-отгоре.
— Не е важно — каза, но после, като намери онова, което търсеше, зачете от един продълговат лист.
— Не е възможно — каза той, — тази вест няма да се потвърди. Той не е полудял да дойде насред Петербург! Главата му е оценена и не ще се намери човек в Русия, който да не го предаде. Но както и да е, тази новина не може да е чиста измислица. Ашинов е бил винаги точен в работата си. Той никога не казва нещо, което не може да докаже, това не му е присъщо при неговото хладнокръвие.