Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
Младежът се учуди от смръщеното изражение на своя учител и съвсем се обърка, когато мечът на Повелителя едва не го прониза в сърцето. Дризт отскочи назад, в пълно отчаяние отблъсна оръжието, което едва не го прободе.
— Нима си толкова самоуверен? — безмилостно го преследваше Зак.
Младежът се изпълни с решителност, когато оръжията им яростно се преплетоха едно в друго.
— Аз съм боец! — заяви той. — Мрачен войн!
— Ти си палячо! — присмя му се Зак и отблъсна ятагана толкова свирепо, че ръката на момчето изтръпна. — Самозванец! — не спираше да крещи Повелителят на меча. — Стремиш се към титла, която дори не си започнал да разбираш!
Дризт започна да се отбранява. Очите му горяха с лилав пламък, а в ударите на ятаганите му се усещаше нов прилив на енергия и увереност.
Но Закнафейн беше безмилостен. Той отбиваше атаките и продължи урока си:
— Нима знаеш как се чувства един елф, когато убива? — изкрещя той. — Нима си се примирил с това, което стори?
Момчето изръмжа отчаяно и отново се хвърли напред.
— Ах, какво, удоволствие е да забиеш меча си в гърдите на върховна жрица — продължаваше саркастично учителят. — Да видиш как топлината на тялото й я напуска, докато устните й тихо сипят проклятия в лицето ти! Или… някога да си чувал писъците на умиращи деца?
Дризт прекрати атаката си, но Зак не можеше да си позволи да спре. Повелителят на меча пое офанзивата. Всеки негов удар беше смъртоносен.
— Знаещ ли колко пронизителни са тези писъци? Те отекват в мислите ти, преследват те с векове, каквото и да сториш — учителят спря битката, за да може Дризт да се вслуша внимателно в думите му. — Никога не си ги чувал, нали така, палячо? — Закнафейн разпери ръце, приканваше го. — Хайде, давай, извърши второто си убийство — каза той и се потупа по стомаха. — Удряй в корема, там боли най-много. Удряй, така че писъците ми да отекнат в съзнанието ти. Докажи ми, че си такъв, какъвто твърдиш — мрачен войн.
Върховете на ятаганите бавно се спуснаха към каменния под. Момчето вече не се усмихваше.
— Колебаеш се — изсмя му се Зак. — Хайде, това е твоят шанс. Така ще си извоюваш име. Един-единствен удар и славата ти ще се разнесе из цялата Академия, още преди да си постъпил там. Другите ученици, дори учителите, ще шепнат името ти, когато преминаваш край тях: „Дризт До’Урден — ще казват те, — момчето, което уби най-почитания повелител на меча в цял Мензоберанзан!“. Нима не желаеш това?
— Проклет да си! — злобно изсъска Дризт, но без да помръдне.
— Мрачен войн, а? — крещеше Закнафейн. — Никога не си присвоявай звание, което не можеш да разбереш!
Тогава младежът се нахвърли върху него с такава ярост, каквато не познаваше. Той не искаше да го убива, а да защити своя учител, да сложи край на подигравките му, като му покаже внушителните си умения — умения, които той нямаше да може да осмее.
Дризт се биеше възхитително. Отговаряше на всеки удар с други три, притискаше Зак от всички страни. Повелителят на меча много по-често усещаше ритниците на момчето, отколкото то неговите. Той внимаваше, опитваше се да се пази от неумолимите ятагани и нямаше време дори да си помисли да премине в атака. Дълго време Закнафейн остави своят ученик да води битката, защото се страхуваше от нейния край; от изходът, който смяташе за най-приемлив.
След това осъзна, че не може да отлага повече. Лениво замахна с меча и Дризт на секундата го изби от ръката му.
Предвкусващ победата, младежът яростно настъпи към Зак, но това не попречи на учителят да шмугне празната си ръка в една кесийка и да сграбчи малка керамична топка — една от онези, които толкова често му помагаха в битките.
— Не и този път, Закнафейн! — заяви ученикът, без да губи контрол над ударите си — много добре си спомняше умението на Зак да извлича чисто предимство от неизгодните позиции.
Повелителят на меча опипа топката — не можеше да се примири с решението, което беше взел.
Дризт го притисна със серия от удари, после с още една — искаше да прецени надмощието си над своя учител, след като бе избил оръжието му. Сигурен в позицията си, Дризт замахна силно и ятаганът му се спусна надолу.
Въпреки че този път Зак не внимаваше, той успя да блокира атаката. Второто острие на момчето се стовари върху меча и притисна върха му в каменния под. Със светкавично движение, Дризт освободи другия ятаган, издигна го и замахна с него. Оръжието описа окръжност във въздуха и се спря на милиметри от гърлото на Зак.
— Сега те пипнах! — изрева младият елф.
Изведнъж избухна толкова силна експлозия от светлина, каквато младежът не можеше да си представи.