Градът на мрака

Вторият син на До’Урден започна бавно — изчакваше, за да прецени силата на противника си, без да го притиска с мощни удари. Само след миг беше разбрал, че Бючюч не се справя никак добре с меча и щита. Но не знаеше истинската същност на съществото и не можеше да повярва, че един мрачен елф няма никакъв усет към оръжията. Чудеше се дали не симулира, дали не е някаква уловка и с тази мисъл продължаваше да поддържа бавното темпо.

Скоро, след серия необуздани и неуравновесени удари от страна на Бючюч, Дризт почувства, че трябва да притисне своя съперник и замахна към щита на гоблина-елф. Съществото тромаво се опита да отвърне на атаката, да го прободе, но вторият син изби меча от ръката му и с едно извиване на ятагана успя да опре острието в гърдите на Бючюч.

— Елементарно — тихо промърмори Дризт.

Но истинското изпитание едва започваше.

По даден знак, Бриса извърши вцепеняващо заклинание върху гоблина и го замрази — така уязвим — в тази позиция. Наясно със затрудненото си положение, Бючюч се опита да се отскочи назад, но магията не му позволяваше да мръдне.

— Удари го — каза Малис на Дризт.

Той погледна към ятагана си, после към матроната — не можеше да повярва на ушите си.

— Трябва да убиеш война на Мая — изръмжа Бриса.

— Не мога… — започна Дризт.

— Убий го! — изрева Малис и този път в заповедта й звучеше магическа сила.

— Промуши го! — изкомандва по същия начин Бриса.

Младият До’Урден почувства как губи контрол над себе си. Беше толкова погнусен от мисълта да убие беззащитен съперник, че концентрира цялата си умствена сила, за да устои на силата на върховните жрици. За кратко успя да отблъсне заповедите им, но не можеше да отдръпне оръжието си от Бючюч.

— Убивай! — пищеше Малис.

— Удряй! — крещеше Мая.

Така продължи няколко мъчителни секунди. Пот изби по челото на момчето. И тогава волята му се пречупи. Ятаганът му се заби в гърдите на злочестото създание, мина през ребрата и промуши сърцето му. В този момент Бриса освободи Бючюч от хватката на заклинанието си. Искаше Дризт да види агонията, изписана по лицето на умиращия елф и да чуе предсмъртните му стенания, докато съществото се свличаше на пода.

Вторият син на До’Урден не можеше да си поеме дъх, нито да откъсне очите си от обляното в кръв острие.

Дойде редът на Мая да влезе в играта. Със своя жезъл тя удари Дризт по рамото и го повали на пода.

— Ти уби моя боец! — изръмжа тя. — Сега ще се биеш с мен!

Младежът се търколи далече от разярената жрица и се изправи на крака. Той не искаше да се бие, но Малис прочете мислите му и го заплаши, преди да е успял да хвърли оръжията си.

— Ако не се биеш, Мая ще те убие!

— Това не е начинът… — запротестира Дризт, но думите му се изгубиха в звънтенето на елмаза, когато отблъсна един тежък удар.

Беше започнал съревнованието, независимо дали му харесваше или не. Мая се биеше добре — всички жени прекарваха дълги часове в тренировки с оръжията — и беше по-силна от Дризт. Но той беше син на Закнафейн и най-добрият му ученик и, когато се убеди, че няма начин да се измъкне от това положение, пристъпи напред и започна да нанася удари срещу сестра си като използваше всяка хитрост и маневра, която знаеше.