Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
Закнафейн се оттегли в покоите си. Вратата се затръшна зад него, сякаш предвещаваше край. Зак се обърна към нея, но видя само студения камък.
— Върви тогава, Дризт До’Урден — тихо проплака той. — Отиди в Академията и опознай истинската си същност.
Рано на другата сутрин пристигна Дайнин, за да отведе своя брат. Дризт бавно напусна тренировъчната зала. През няколко крачки се обръщаше назад, за да види дали Зак няма да изскочи и да го нападне или просто да му пожелае „На добър час.“
Но в сърцето си усещаше, че учителят му няма да дойде.
Младежът си мислеше, че са станали приятели, че връзката, възникнала помежду им, е била нещо много повече от няколко урока и игра с мечовете. Нямаше отговори на въпросите, които се въртяха из главата му, а мрачният елф — неговия учител през последните пет години — не можеше да му предложи нищо повече.
— Светлината се издига по Нарбондел — отбеляза Дайнин, когато излязоха на терасата. — Не бива да закъсняваме за първия ти ден в Академията.
Дризт погледна към безбройните цветове и форми на Мензоберанзан.
— Какво е това място? — прошепна той, осъзнал колко малко знае за родната си земя, която се простираше отвъд пределите на дома До’Урден.
Докато си стоеше там, го връхлетяха думите на Зак — неговият гняв. Напомниха му за собственото му незнание и за черния път, който му предстоеше да измине.
— Това е светът — отвърна Дайнин, въпреки че въпроса на Дризт беше реторичен. — Не се притеснявай, втори сине — изсмя се той и стъпи върху перилата. — В Академията ще узнаеш всичко за Мензоберанзан. Ще разбереш какъв си и какъв е твоят народ.
Казаното от Дайнин обезпокои младежа. Може би му напомни за мъчителния сблъсък с мрачния елф, на когото имаше най-голямо доверие — от това се страхуваше най-много. Дризт повдигна рамене, примири се, последва своя брат през перилата и плавно се спуснаха на двора — беше направил първата си крачка по черния път.
Нечии очи внимателно следяха как Дайнин и Дризт напуснаха дома До’Урден.
Притихнал, Алтън ДеВир стоеше встрани от една огромна гъба и наблюдаваше дома така, както го бе правил всеки ден през последната седмица.
Даермон Н’а’шезбаернон — деветият дом на Мензоберанзан. Домът, който беше отнел живота на неговата матрона, на сестрите, братята му и на всеки, който носеше името ДеВир… с изключение на него.
Алтън си припомни дните в дома ДеВир и матрона Джинафий — как събираше членовете на семейството, за да обсъдят стремежите си. Когато унищожиха дома му, той беше едва ученик, но сега много по-добре разбираше тогавашните времена — за двайсет години беше придобил доста опит.
Джинафий беше най-младата от всички матрони на управляващи фамилии и имаше неограничени възможности. Но веднъж беше помогнала на един страж — гном. Беше използвала могъществото си, определено й от Лот, за да спре мрачните елфи, обсадили дребничките същества в подземията отвъд Мензоберанзан. И го бе сторила, защото желаеше смъртта на един-единствен мрачен елф от тези нападатели — магьосник, син на третия дом в града — домът, набелязан като следваща жертва на ДеВир.
Кралицата на Паяците възрази срещу оръжията, които бе използвала Джинафий, а подземните гномове бяха най-омразният враг на мрачните елфи. Така Джинафий беше низвергната от Лот, а домът ДеВир — обречен на смърт.
Алтън беше прекарал двайсет години в опити да разбере кои са враговете му — кое е това семейство, което се възползва от грешката на майка му и изкла всичките му роднини. Бяха изминали двайсет дълги години, докато СиНафей Хюнет не го бе приела в дома си и не бе сложила край на търсенията му така мигновено, както бяха започнали. Сега, докато наблюдаваше дома на виновника, Алтън знаеше едно нещо със сигурност — за тези двайсет години гневът му не беше утихнал.
Трета част
Академията
Академията.
Това, което наистина обединява мрачните елфи, е разпространяването на лъжи и извършването на престъпления — повтарят ги безспирно, толкова пъти, че накрая изглеждат много по-достоверно от всички доказателства срещу тях. Младите мрачни елфи са обучавани в честност и справедливост, но коварната реалност в Мензоберанзан толкова очевидно опровергава тези уроци, че е трудно да проумееш как въобще някой би им повярвал. Но те им вярват.
Макар и да са изминали десетки години, откакто напуснах Академията, споменът за това място все още ме плаши. И то не заради физическата болка или заради постоянното чувство, че смъртта ме дебне зад някой ъгъл — извървял съм много пътеки и всичките са били не по-малко опасни. Академията на Мензоберанзан ме плаши със спомена за оцелелите — тези, които завършваха, чийто живот беше отдаден на злото и лъжата, оформящи света на мрачните елфи.