Градът на мрака

— Толкова разправии заради едно момче — промърмори Бриса.

— А ако не успеем да го приобщим към живота на мрачните елфи, тогава да го принесем в жертва на Лот? — предложи Мая.

— Няма да имам повече деца! — изрева в отговор Малис. — Всеки член на това семейство е от значение сега, ако искаме да се издигнем в йерархията на града.

Малис тайно се надяваше да спечели, ако успееше да промени същността на Дризт. Тя мразеше Закнафейн толкова, колкото го и желаеше. Превръщането на това момче в боец, в истински безсърдечен войн, щеше да причини доста страдания на Повелителя на, меча.

— Да се захващаме за работа тогава — заяви матрона Малис.

Тя плесна с ръце и в стаята влезе един голям сандък, ходещ на осем паякови крачета. Следваше го неспокоен роб от расата на гоблините.

— Ела, Бючюч — каза с успокояващ глас матроната.

Робът се завтече към трона на Малис, толкова много искаше да й угоди, застана пред нея и не помръдна, докато тя напяваше думите на едно дълго и мъчно заклинание.

Бриса и Мая с възхищение наблюдаваха уменията на своята майка — лицето на малкия гоблин се издуваше и извиваше, а кожата му потъмня. Няколко минути по-късно робът се превърна в мрачен елф. Щастлив, Бючюч се радваше на лицето си, без да разбира, че тази промяна го готвеше за смъртта.

— Сега си войн от мрачните елфи — каза му Мая — и ще се биеш за мен. Трябва да убиеш само един, по-низш от теб, боец и ще получиш свободата си — ще бъдеш обикновен гражданин от дома на До’Урден!

Гоблинът изгаряше от нетърпение — десет години слугуване на злите елфи му бяха достатъчни.

Малис стана и напусна фоайето.

— Последвайте ме! — нареди тя.

Двете й дъщери, гоблинът и сандъкът тръгнаха след нея.

Намериха Дризт в тренировъчната зала. Младежът лъскаше остриетата на ятаганите си. Когато зърна неочакваните си посетители той скочи на крака и застана тихо без да помръдва.

— Добра среща, синко — гласът на Малис звучеше по-майчински от всякога. — Днес трябва да преминеш през едно изпитание. Трябва да изпълниш една елементарна задача, необходима за приемането ти в Мелей-Магтеър.

Мая се приближи към своя брат.

— Освен теб, аз съм най-млада в дома До’Урден — обяви тя. — Имам правото да те подложа на изпитание и ще го сторя.

Дризт я гледаше объркан. Никога не беше чувал за подобно нещо. Сестра му повика сандъка, той се приближи към нея и тя повдигна капака му с уважение.

— Вече разполагаш с оръжията и с пиуафуи — обясни тя на втория син. — Време е да се сдобиеш с пълната екипировка на един войн, благородник на дома ‹ До’Урден.

Тя извади от сандъка чифт високи, черни ботуши и ги подаде на Дризт.

Младежът веднага събу старите си боти и обу ботушите. Бяха невероятно меки и вълшебни — промениха формата си, за да прилегнат идеално на краката му. Дризт знаеше каква магия притежават те — с тях той можеше да се придвижва в абсолютна тишина. Още не беше им се насладил, когато Мая му подаде следващия си подарък — много по-великолепен от предишния.