Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
Ятаганите се преплитаха и потапяха в танц, който възхити Мая и Бриса. Матрона Малис не забеляза почти нищо — беше съсредоточила вниманието си в изпълнението на друга, силна магия. Тя не се съмняваше, че Дризт може да победи сестра си и планът й беше съобразен със собствените й опасения.
Момчето действаше само в защита и се надяваше частица здрав разум да се пробуди в матроната, за да се спре всичко това. Той искаше да бутне Мая, да я накара да се препъне, да я притисне до земята и така да сложи край на битката. Искаше му се да вярва, че Малис и Бриса няма да го принудят да убие сестра си, както Бючюч преди малко.
Най-накрая Мая се подхлъзна. Тя замахна с щита си, за да парира удара на ятагана, извисяващ се над нея, но при сблъсъка загуби равновесие и ръката й се повдигна високо. С другото си острие, Дризт я удари в гърдите и я поряза съвсем леко, колкото да я накара да отстъпи.
Тогава заклинанието на Малис достигна до ятагана.
Кървавото елмазено острие изведнъж оживя и започна да се гърчи в ръцете на Дризт, докато той не осъзна, че държи опашката на змия — отровна змия, която се нахвърли срещу него!
Омагьосаното чудовище изплю отровата си в очите на младежа и го заслепи. Тогава той почувства болката от удара на камшика на Бриса. Шестте змийски глави забиха зъбите си в гърба на Дризт, разкъсаха новата му ризница и проникнаха в тялото му, което се разтърси от непоносима болка. Елфът рухна безпомощен на земята и се преви на две, а Бриса продължаваше да го налага с камшика, отново и отново.
— Никога не посягай на жена от мрачните елфи! — удряше и крещеше тя, докато Дризт не изгуби съзнание.
Един час по-късно момчето се свести. Намираше се в леглото си, а над него се бе привела матрона Малис. Върховната жрица се бе погрижила за раните му, но острата болка не беше отминала — напомняше му за урока, който бе получил преди малко. Но споменът не беше толкова ярък, колкото кръвта, изцапала ятагана му.
— Ще ти подновим ризницата — каза му Малис. — Вече си истински войн. Заслужил си го — тя се обърна, излезе от стаята и остави Дризт сам с болката и спомена за изгубената си невинност.
— Не го изпращай — нагло й противоречеше Зак.
Той гледаше към матрона Малис — към самодоволната владетелка, която седеше във високия трон от камък и черно кадифе. Както винаги, Бриса и Мая стояха от двете й страни.
— Той е войн от мрачните елфи — без да повишава тон отвърна Малис. — Трябва да постъпи в Академията. Такива са обичаите ни.
Зак се огледа безпомощно наоколо. Мразеше това място, преддверието на параклиса, скулптурите на Кралицата на Паяците, които не го изпускаха от дяволския си поглед; мразеше и Малис, седнала на трона на властта, издигаща се над него.
Той отпрати виденията и събра смелост. Напомняше си, че този път причината, да се противопостави на матроната, е доста основателна.
— Не го изпращай! — изсъска той. — Те ще го унищожат!
Ръцете й стискаха здраво каменните странични облегалки на големия трон.
— Момчето притежава повече умения от половината членове на Академията — бързаше да продължи Зак, преди гневът на матроната да е избухнал. — Само ми дай още две години и ще го превърна в най-добрия войн в Мензоберанзан!
Малис се отпусна назад в трона. Беше станала свидетел на напредъка, постигнат от нейния син, и не можеше да отрече, че Зак имаше нужния потенциал, за да изпълни обещанието си.
— Той заминава — упорито каза тя. — Уменията на един истински войн не се ограничават само в употребата на оръжия. Дризт има още много да учи.
— Какво — как да извършва предателства ли? — закрещя мрачният елф, прекалено ядосан, за да мисли за последствията.
Дризт му бе разказал за стореното от Малис и злите й дъщери през този ден, и Повелителят на меча много добре разбираше подбудите им. Техният „урок“ едва не бе пречупил младежа и сигурно му бе отнел завинаги идеалите, в които така силно вярваше.
— Сега, когато е загубил чистотата си, когато е загубил почва под краката си, ще му е много по-трудно да се придържа към морала и принципите си.
— Внимавай какво говориш, Закнафейн! — предупреди го Малис.
— Аз се бия със сърцето си! — извика той. — Затова винаги печеля. Синът ти се бие по същия начин, със страст. Не позволявай на догмите в Академията да му я отнемат!