Принцесата на татко

При изпълнение на домакинските си задължения се ръководя от девиза: „Не се отказвай!“. Старая се да върша всичко, което мога. Чистя къщата с прахосмукачка, мия подовете, бърша праха. Особена част от работата е миенето на прозорците и свалянето на пердетата. Понеже съм ниска, това ми струва доста усилия, но пък и ме изпълва с ентусиазъм. Когато живеехме в „Люлин“, се изкачвах на стълбата, развивах винтовете на всеки прозорец и се стараех да помня в кой джоб слагам винтовете от дадения прозорец, защото ако ги объркам, не искаха да се завиват. Винаги в началото ме хваща голям ентусиазъм и започвам с песен, постепенно гласът ми заглъхва и към края от ентусиазма няма и помен, но работата е свършена. Не съм самонадеяна, страхувам се, че мога да падна от стълбата, но знам, че това е малко вероятно, защото вземам всички предпазни мерки. Гладенето е най-приятната част — обичам да гладя купища дрехи и да слушам някоя книга или урок по английски. Така мога да правя две полезни неща едновременно. С чистенето въпросът е по-относителен. Например, чистя фурната, шкафовете или плочките в банята. За мен всичко е наред, но винаги има нещо, което се вижда, но за което не подозирам и няма как да го премахна. Това ме ядосва, защото колкото и да се трудя, може да е безсмислено. Все пак не се отказвам — правя каквото мога.

При готвенето Венци държи палмата на първенството и почти не я отстъпва. Само когато той е зает или го няма вкъщи, съм дежурна по кухня. Знам основните ястия и ги приготвям без особени отклонения от правилата. Обичам да правя кекс и винаги става хубав. Особено удоволствие ми доставя да меся тесто, да правя питка или тутманик. Когато се преместихме в Банкя, Хриси дойде да живее при нас. Свекърва ми също живее у нас през зимата. Така че вкъщи сме три жени и един готвач и трябва да си поделим малкото домакинска работа. Ясно е, че за мен не остава кой знае колко.