Принцесата на татко
- Автор: Каменска-Донкова Румяна
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцесата на татко». Краткое содержание книги:
Дори качества, пряко свързвани с образното мислене и зрението, като например фантазията и въображението, не зависят от това виждаш ли или не. Познавам хора с прекрасно зрение, които въпреки безбройните неща, възприемани всеки ден, не се отклоняват ни на йота от конкретното праволинейно мислене. Не си правят никакви шеги, ако има асоциации, те са много елементарни и практични. Те смятат хората с развинтена фантазия за налудничави. Познавам също и слепи хора както с конкретно, така и с абстрактно мислене. Така че сухостта в характера не зависи от никакви други обстоятелства освен дали ви е вродена или не. Аз имам развинтена фантазия и чувство за хумор, което, колкото и потискано и мъмрено да е, все гледа да пробие бронята на сериозността и да избликне, често съвсем не на място. То ми създава проблеми, но ми е донесло и толкова радост, че не искам да се разделя с него. Първите му плодове обрах, когато измислих прякори на почти целия клас. После потисках желанието да измислям прякори на познатите си, но понякога то ми правеше лоши шеги. Като християнка разбирам, че това никак не е хубаво и се стремя, ако не мога да мина без някой прякор, поне да е положителен, да съдържа нещо хубаво за човека. Сега пък не ми вярват, казват, че се подигравам. Най-безболезнено и в същото време безнаказано е да насочвам напиращото чувство за хумор към себе си — така не се страхувам, че ще обидя някого, имам пълна свобода в похватите и изразните средства, пък и който умее да се смее над себе си, по-трудно се обижда на другите. Когато ми разказват нещо, си го представям образно, доколкото е възможно. Например, представям си стаята, където е станало събитието, някаква обстановка, легла, маси, аромати. Всичко си е наред, само че няма зрителни образи.
Често ме питат дали виждам насън. Наистина, късно ослепелите сънуват цветни сънища, толкова по-ясни, колкото повече време са виждали. Аз не сънувам нищо подобно. Сънувам живота, какъвто е за мен — изпълнен със звуци, миризми, шумове, може и малко светлина, защото слънцето ми свети, но никакви образи. Ако не съм пипала някое лице, често го сънувам, но сънувам, че го пипам, а не, че го виждам. Образът е създаден от многото други лица. Може да сънувате странни неща, които не са се случвали в живота ви и не сте виждали, но те са сбор от компоненти, които сте виждали. Така е и с моите сънища, но в тях няма зрителни образи, защото те няма откъде да дойдат в главата ми. Иначе, като си разказваме с другите, и аз сънувам, че летя, че искам да извикам, а не се чува звук, че съм излязла на улицата, но не съм си обула обувките. Разбирам, че съм боса, защото грубата улична настилка драска краката ми, а не защото виждам, че са боси.
Освен страстта към четене, пламнала в сърцето ми, когато още не знаех нито една буква, има и други неща, които обичам да правя. Едно от тях, ползвам го като антидепресант от ученическа възраст, е плетенето. Баба ми ме научи да плета в осми клас. Майка ми също плетеше и имаше добър вкус и усет за хубавото. Тя ме научи да правя разните извивки, да изработвам блузки, пуловери и жилетки. С нейна помощ си изплетох няколко дрехи още като ученичка и се гордеех с тях. По-късно почти се бях отказала от плетенето. Свекърва ми също плетеше много и след като се омъжих, поднових опитите си. Много ми помогна една книга на брайл от А.П. Лурие „Ръководство по плетиво на две игли“, преведена на руски, която леля Таня ми подари. Тя е написана специално за слепи. Всичко е разказано с подробности — как се започва плетивото, как се определят неговите размери, как се плетат отделните детайли. Един том е посветен на различни изделия, като са дадени номерът на дрехата, количеството прежда, начинът на изплитане на всеки детайл. Има голям раздел, посветен на различни плетки. Тази книга ми помогна да овладея свободно иглите. Научих се да плета без ничия помощ. Сега мога да изплета и зашия пуловер, блуза или жилетка. С една дума, да я приведа в търговски вид. Когато ми стане много нервно, карам Венци да ми купи прежда. В „Люлин“ има едно магазинче с евтини и хубави прежди. Една блуза излиза около 10 лева, много по-евтино и ефикасно от антидепресант, безвредно и ми доставя естетическа наслада. Проглушавам ушите на всички вкъщи да ми разрешат да им изплета нещо. Удоволствието трае, докато гледам как купчината конци се превръща в интересна дреха. После се радвам, ако мога да я подаря на някого. Така ще имам възможност да си изплета още една.