Принцесата на татко

Леля Оля, с която някога ходехме на изпити в университета, също допринесе много да не изпадна в депресия. Почти всеки ден с нея се разхождахме из Банкя. Скитахме по малкото пътечки, останали за обикновените хора — къщичката на баба Яга и пътят през бившата резиденция на Тодор Живков отдавна са недостъпни. През лятото седяхме в парка с фунийка сладолед и слушахме песните на птичките. Или просто отивахме на пазара и по магазините да купим нещо. Каквото и да правехме, като се прибирах се чувствах освежена и гледах по-оптимистично на живота.

Не знам как е с другите, но ако нямам допълнително занимание освен ежедневните задължения, аз се чувствам много зле. Още докато работех, през всяка свободна минута четях книги или изучавах някаква непозната за мен материя. Сега пред мен се разкриха много възможности да се усъвършенствам, но ми се искаше да се захвана с нещо, което да ми послужи в евентуалната бъдеща работа. Ентусиазмът ми за английския попремина, четях книги само на руски, за да ми стане привично да мисля на този език. Това се постига трудно, когато няма с кого да говоря. Наистина по Skype ми се обаждат руснаци, но трудно мога да намеря тема за разговор с непознати. След дежурното разпитване кой и какъв е събеседникът, разговорът замира. В края на 2009 г. депресията заплашваше да ме хване здраво и да ме задуши в лепкавата си прегръдка. Молех Бога да ми помогне, да ми даде изход от положението. Тогава с пронизваща яснота в ума ми се появи мисълта за тази книга. Доста време я отхвърлях — стори ми се непосилна задача. Досега съм писала много малко текстове — съчиненията в училище, няколко статии и малко преводи. Ще мога ли да напиша такова голямо нещо. Но зовът ставаше по-настоятелен и реших да се подчиня с вярата, че Той ще ми помогне да стигна до края. Тази книга е също порив, пробуден от властта на несбъднатото, силата, по-повелителна от страст или мания. Вярвам, че Бог ми е дал тези заложби и сега ми предоставя възможност да се възползвам от тях, да нарисувам някое облаче, пък дано и някой друг да му се зарадва заедно с мен. Започнах бавно, по малко, постепенно се увличах и понякога прекарвах по цял ден във вълшебно упоение.