Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Щом трябва… — рече Валойтаджа, но в гласа му се долови презрение. — Припомнете на вашите водачи, че ненужните тайни между съюзници могат да са от полза на техния общ противник.
— Ще им го кажа — обеща Нзз-ооназ. Вече не се съмняваше, че могат да имат доверие на мрачанците.
— Вървете тогава, изследователю Нзз-ооназ — подкани го Валойтаджа — Дано вече да не е твърде късно.
(обратно)Херметичният люк се отвори със свистенето на изравняващо се налягане и хангарът на изтребителя се напълни със студен въздух. Сгъваемата стълба бавно се спускаше през образувалия се в диафрагмата отвор, Куин се заизкачва, като внимаваше да не си одраска темето. Смесицата от миризми бе точно такава, каквато я помнеше — на смазочно масло, загрети електроуреди, дезинфектанти и човешки тела. Мирисът на неговото минало — на едно объркано и противоречиво време.
Мирисът на миротворчески щурмови крайцер от клас „Ригел“.
Той стигна горния край на стълбичката и подаде глава в коридора. Стените бяха изрисувани в разноцветни картини.
— Добре дошли на борда, Маестро — чу се глас отзад. Куин се обърна и видя „Клипер“ — командир Томас Мейсфийлд: тъкмо излизаше от хангара на своя изтребител. — Харесва ли ви как са изпоцапали коридора?
— О, значи са го направили с някаква цел? — учуди се Куин и отново се огледа. По-нататък по коридора се подаваха още глави: общо седмина пилоти копърхед излязоха от хангарите. — Аз пък си помислих, че сте оставили на внуците на капитана да се позабавляват.
— Ами, това е последната изцепка на онези от психологични изследвания — оплака се Клипер, докато се изхлузваше от тесния отвор и протягаше ръка към яркочервеното копче на стената. Стълбата бавно се сгъна към тавана. — Някаква налудничава смесица от цветове и форми, която би трябвало да вдъхнови пилотите за героични дела, като същевременно ги накара да запазят хладнокръвие и да се измъкнат на косъм миг преди да бъдат унищожени.
— И върши ли работа? — попита Куин, докато затваряше люка на своя хангар. Забеляза, че вече са поставили табелка с неговото име на люка. Липсваше само името на втория пилот.
— Не зная дали са го подлагали на сериозни изпитания — отвърна Клипер и се зачеса енергично по гърба. — А и не съм сигурен, че бих искал да го изпробват върху мен. Хайде, копърхед, командирът на ескадрилата ви иска на мостика за доклад.
Мостикът, за щастие, бе убягнал на експериментаторските настроения на психолозите. Докато вървяха към редицата пултове и командно-контролния център, Куин се огледа и се опита да си се представи отново в ролята на миротворчески копърхед.
Опитът му имаше само частичен успех. Вярно, че беше осъществил няколко майндлинка по време на спасителната операция на Фелиан Кавана, както с танкера, така и със своя изтребител „Каунтърпънч“, и в двата случая с добър резултат. Но тези опити бяха съвсем краткотрайни — за не повече от десетина-петнайсет секунди. Той си даваше сметка, че вторичните ефекти се увеличават драматично с нарастване на продължителността на майндлинка… а при бойни условия никой не мислеше за такива неща, като продължителност.
Командирът на ескадрилата и началникът на оперативния център вече ги очакваха в командния пръстен.
— Командир Томас Мейсфийлд и копърхед-отделение „Омикрон 4“ — каза Клипер и отдаде чест. — Сър, явяваме се по ваша заповед.
— Свободно — отвърна главнокомандващият, след като също отдаде чест. — Аз съм комодор лорд Александър Монтгомъри, главнокомандващ оперативна група „Трафалгар“. — Това е капитан Том Джърмейн, началник на оперативния център.
Клипер и пилотите заеха стойка „свободно“. Монтгомъри ги оглежда няколко секунди, като се стараеше да запомни лицата им.
— Значи вие сте Адам Куин — рече той, когато се спря пред Куин. — Инико Бокамба се изказа много ласкаво за вас.
— Благодаря ви, сър — отвърна Куин, като се питаше откъде Монтгомъри познава Бокамба. Беше останал с впечатлението, че Бокамба се е пенсионирал малко след като той бе напуснал копърхед.
Монтгомъри премести вниманието си върху Клипер.
— Командир, предполагам, не са ви информирали защо трябваше да се срещнем тук, в сърцето на нищото.
— Не, сър — отвърна Мейсфийлд. — Но сигурно присъствието на оперативната група тук, на границата между мрачанския и йикроманския космос, има за цел да осигурява мира в този район.
— Логично предположение — рече Монтгомъри. — Но не съвсем вярно. В интерес на истината, нито мрачанците, нито йикроманците знаят за присъствието ни в този район. Командването на миротворческите сили избра тази система, от една страна, тъй като наблизо има незаселена планета от земен тип, подходяща за учебни стрелби, както и защото разполагаме със снабдителна база на Мра-ект, което е само на седем светлинни години оттук. — Лицето му се набразди от дълбоки бръчки. — По-важното обаче е, че веднага щом възстановим повредите от последната акция, ще продължим навътре във вражеска територия. Предстои ни атака на един от световете на завоевателите.