Войната на завоевателите

Този път нямаше.

— Добре, значи ще се видим утре. Свободни сте.

— Поне този път няма да сме бавачки на мрачанците — бе коментарът на Клипер, след като напуснаха мостика и тръгнаха по коридорите. — Боях се, че Рудзински пак ще ни измисли някоя подобна задача.

— Какво по-хубаво! — възкликна Делхи, вторият пилот на Клипер. — Отиваме право в тила на врага. Чест, слава и статуи, издигнати в различни градове.

— Някои от тези статуи ще са със зяпнали усти — промърмори Шрайк.

— Какво пък — подсмихна се Арлекин, — тъкмо ще има къде да свиват гнезда птичките.

— Мило момче! — Делфи завъртя учудено глава. — И като си помисля, че миналата седмица те защитавах.

— Брей, така ли? — погледна го скептично Арлекин.

— Ами да — отвърна Делфи. — Някой каза, че не си бил достоен да живееш дори в кочина, а аз възразих, че не е така.

— Чуйте го само — вдигна ръце Арлекин. — Да ми излиза с такива стари лафове.

Мейсфийлд улови погледа на Куин и повдигна въпросително вежди. Куин сви рамене. За него нямаше съмнение — това, на което бяха свидетели, бе типично поведение на войници, виждали неведнъж как смъртта спуска прашния си облак към тях.

Куин не се съмняваше, че започне ли битката, всичко ще си застане по местата. Чакането и неизвестността бяха факторите, които в момента изнервяха всички.

— Маестро, интересен въпрос зададе — затова защо да не се снабдяваме на Мра-ект — подхвърли Кракджек, вторият пилот на Шрайк, докато крачеха по коридора.

— Аз пък мисля, че отговорът беше дваж по-интересен — обади се Шрайк. — Когато бяхме на Едо, останах с впечатлението, че никой не го е грижа за мрачанския кораб, дето го зърнахме на повърхността, като отидохме да измъкнем Кавана от лапите на завоевателите.

— И аз имах същото впечатление — съгласи се Мейсфийлд. — Може би командир Кавана ще им разкаже повече подробности при срещата на четири очи.

— Или пък е възникнала някоя друга неотложна задача — предположи Паладин. — Май се говори, че лорд Кавана е изчезнал на мрачанска територия.

— Доколкото ми е известно, никой не знае къде точно е изчезнал — рече Куин. Далеч напред вече виждаше голямата светеща табела „ОТСЕК ДЕЛТА-ТРИ“. — Според командир Кавана някакъв дипломат на име Бронски го видял на Мра-миг…

Той млъкна, защото насреща им се появи млад момък в униформа на копърхед.

— Охо — ето я и свежата кръв — подвикна той и размаха халба в знак на поздрав. — Заповядайте, господа, колегите нямат търпение да се запознаят с вас.

Куин погледна към Мейсфийлд и забеляза, че е присвил леко устни. Самият Куин не си правеше илюзии за чистосърдечността на това посрещане — знаеше, че името му все още не се радва на популярност сред копърхед.