Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Зная какво имате предвид — рече Валойтаджа. — Наричаме тази планета Мра-кахие.
— Разбирам. Трябва да ви кажа, че двамата са мъртви.
— Какво? — Валойтаджа подскочи, спря и се извърна към Нзз-ооназ. Внезапно между тях повя хлад. — Как са умрели?
— Не знаем причината за смъртта — отвърна Нзз-ооназ, кой знае защо, завладян от желанието да се оправдава. — Мога да ви кажа, че при срещата им със зхиррзхианския кораб е имало размяна на изстрели. Възможно е по това време да са получили наранявания.
— И вие не се опитахте да им спасите живота? — настоя да знае Валойтаджа.
— Разбира се, че опитахме — протестира Нзз-ооназ; отново се бореше с желанието да се извинява. В края на краищата мрачанският кораб пръв бе открил стрелба, със старейшиноубиващи оръжия. — Но познанията ни за физическата им структура и техния метаболизъм са твърде оскъдни.
В продължение на няколко удара Валойтаджа стоеше и го гледаше втренчено. Нзз-ооназ затвори уста и съжали, че Спс-кудах и Глл-боргив не са до него. Но те нямаше да дойдат, освен ако не ги повикаше. Според предварителния план той трябваше да остане насаме с мрачанеца, поне в продължение на няколко стоудара, за да провери каква ще е реакцията му на вестта за смъртта на неговите сънародници.
— Каквото станало — станало — произнесе накрая Валойтаджа Гласът му вече не издаваше гняв, а по-скоро дълбока печал. От това Нзз-ооназ се почувства още по-зле. — Що се отнася до опразнените черупки на техните тела… ще може ли да ги получим за погребалната церемония?
— Разбира се — Побърза да го увери Нзз-ооназ. — Взели сме ги с нас. Съхранени, доколкото ни е по силите.
— Аха — промърмори Валойтаджа. В продължение на няколко удара той гледа към „Затворена уста“, като очевидно полагаше усилия да смени обсъжданата тема. — Но оплакването на изгубените ще трябва да почака — заяви той и отново закрачи напред. — Чака ни много работа и много въпроси за обсъждане. Ако завоевателите без причина открият кораба ви, всичките ни надежди ще бъдат пропилени. Нека нашите техници го скрият, а вас ще отведем на място, подходящо да си отдъхнете.
Стигнаха една от откритите коли и Валойтаджа даде знак на Нзз-ооназ да се настани вътре. Като се имаше предвид обкръжаващият ги терен, Нзз-ооназ реши, че колата вероятно лети, и веднага щом Валойтаджа запали двигателя, предположенията му се потвърдиха.
— Какво е това място? — попита той, след като се насочиха към скалистия пръстен.
— Нарича се Пувкит Тру Кай — отвърна Валойтаджа — На езика на нашите общи врагове се превежда като Градината на обезумелия каменоделец. Съхранена е в почти непроменен вид от най-древни времена, като се изключат някои интересни екземпляри на растения, които са били засадени из околностите. В началото е било само пущинак, после голямо тържище, част от поземлените владения на един благороден крал, обществен парк и сега — той вдигна поглед към Нзз-ооназ — средище за разговори с другоземци.
— Забележително — обяви Нзз-ооназ, докато се оглеждаше. — А това там? — Той посочи с език пръстеновидните скали.
— Отново голяма структура с напълно естествен произход — отвърна Валойтаджа — Благородният крал, когото споменах преди малко, я превърнал в крепост, където да отбива набезите на противниците си.
Щом е имало нужда от крепост, следователно мрачанската история също познаваше въоръжените конфликти. Още едно полезно сведение.
— Той ли е изкопал тунелите и кухините в скалите?
— Така е, но цялата работа е свършена майсторски и сега помещенията се радват на неописуем лукс. Освен това има много прозорци, през които се разкрива великолепна гледка във всички посоки.
— Да, забелязах ги — потвърди Нзз-ооназ. — Там ли ще бъде прибран нашият кораб?
— Да, на едно място, където благородният крал е държал животните си. — Валойтаджа посочи с пръст към дясната част на скалите. Там наистина се виждаше голям правоъгълен отвор, на около три хилядоразкрача от пръстена. — Корабът ви има странна форма, но би трябвало лесно да мине през отвора.
— А не може ли да бъде оставен тук? Да го замаскирате или да го покриете с мрежа?
Валойтаджа го погледна, стиснал лекичко ъгълчетата на устните си.
— Изглежда, не си давате сметка за последствията, които може да предизвика пристигането ви, изследовател Нзз-ооназ — рече той. — Не само за тези, които сме тук, но и за цялата мрачанска раса. Ако някой от завоевателите без причина засече тахионните килватерни следи на вашите кораби, ще пратят цял боен флот на Мра за разследване. Корабът ви трябва да бъде старателно скрит срещу всякаква подобна възможност.