Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Уф — изстена с лека досада Експерт. — Предчувствам, че сега ще стане дума за отминалите дни на слава и величие.
— Аз също — кимна Мечтателката и трите се надигнаха. — Както се казва, мъжки разговор. Ще ни извините ли?
— Щом се налага — рече Бокамба с привидно натъжено изражение. — Тъжна гледка, Маестро. Днешните млади изобщо не тачат по-възрастните. Вие, дами, запознахте ли се с програмата за утрешния ден?
— Четохме я вече два пъти — отвърна Мечтателката.
— Ами прочетете я още веднъж — нареди Бокамба. — И трите. Чакам ви в координационната утре в пет и трийсет.
— Ясно. — Мечтателката намигна на Куин. — Добре дошли на робската галера „Трафалгар“, господа. Ще се видим утре.
— Довиждане — кимна им Клипер.
Жените тръгнаха по пътеката, като спираха да разменят по някоя дума с другите пилоти.
— Странно нещо, да видиш жени на борда — промърмори Куин, докато Бокамба се настаняваше на празния стол. — Особено като се има предвид мисията на „Трафалгар“.
— Така е — съгласи се Бокамба. — Трябва да призная, че и аз имах някои резерви по този въпрос — за участието на жени в бойни операции. Особено за тази мисия, която има национално значение. Но това са културни предразсъдъци, които в Севернокоординационния съвет разбират по-добре от нас.
— Какво пък, щом трябва да спрем зхиррзхианците на всяка цена — сви рамене Клипер, — това сигурно ще изисква да вземем на работа и жени. Сега не е време за предразсъдъци.
— Сигурно си прав — каза Бокамба. — Между другото, Адам, казах ли ти колко се радвам, че си отново сред нас? Очаквам с нетърпение да работим заедно.
— Благодаря — отвърна Куин. — Ще направя всичко възможно да оправдая оказаното ми доверие.
— Сигурен съм в това — рече Бокамба със закачлива усмивка. — Особено след като утре ще летя с теб като навигатор.
Куин се намръщи.
— На Едо ми казаха, че ще ми намерят нов навигатор.
— И той със сигурност лети насам — увери го Бокамба. — Очакваме да пристигне, преди да се отправим към зхиррзхианските територии. Дотогава, боя се, аз съм единственият ти избор. — Той вдигна пръст. — Още една причина утре да покажеш на какво си способен.
— С други думи — намеси се Клипер, — да се прибираме по стаите и да се захващаме с изучаване на маневрите?
— Точно така — отсече Бокамба. — И гледайте да си починете добре.
— Ясно — рече Клипер и се надигна. — Хайде, Маестро. Мама каза, че трябва да си учим уроците.
Бокамба поклати глава и въздъхна.
— Тези младежи… Никакво уважение към по-възрастните.
Нямаше никакъв сигнал, поне такъв, който Арик да види или чуе, но изведнъж един от двамата мъжки йикроманци, които охраняваха почти невидимата врата, вдигна лъчемета си към тавана, затвори зейналата си паст й стисна зъби.
— (Сине на лорд Стюарт Кавана) — каза той. — (Викат те. Ела.)
— Благодаря — отвърна Арик и когато се приближи към вратата, усети, че кръвта блъска в слепоочията му. И преди си бе имал работа с йикроманци — по време на някои служебни операции в „Кавтроник“. Но не и в такава обстановка. — Може ли да попитам…
— (Викат те) — повтори мъжкият.
Арик кимна мълчаливо, спомнил си изведнъж всички истории за невъздържания нрав на мъжките йикроманци. Единият от пазачите отвори вратата и пристъпи през нея. Арик го последва, а другият зае позиция зад него.
Очакваше вратата да води към някое приемно помещение, но за негова изненада веднага зад нея започваше каменна стълба, която се спускаше надолу. Първият йикроманец заслиза към лабиринта от тесни коридори, които се свързваха и разделяха под на пръв поглед случайни ъгли. След няколко минути стигнаха края на избрания коридор, където имаше друга врата. Йикроманецът я отвори, вдигна оръжието и се дръпна настрани. Арик преглътна нервно и прекрачи прага.
Озова се на наблюдателната площадка на огромен подземен хангар.
Спря и плъзна изумен поглед по петдесетината йикромански товарни кораба, подредени в изрядна линия върху лъскавата метална повърхност. В помещението имаше няколкостотин йикроманци, които вършеха всякакви дейности: носеха товари или тикаха колички, катереха се и слизаха от корабите, разговаряха на малки групички. Из въздуха се носеше ромонът на разговорите, тук-там святкаха фенерчета, миришеше на нагорещен метал, химикали и изолация. Цялата тази сцена по някакъв начин му напомняше на гигантски мравуняк, само дето обитателите му по-скоро приличаха на космати двукраки крокодили.
Космати двукраки крокодили, които се бяха заели да преоборудват товарните си кораби в бойни машини.