Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— „Сигурен съм, че всичко ще е наред. Кога искате да започнем нашия разговор?“
Отново се върна първият старейшина.
— „Веднага щом ви е възможно. Не бива да губим време, тъй като завоевателите без причина вече работят над своето оръжие. Трябва да ги нападнем неочаквано, още преди да са го завършили“.
— „Разбирам. Незабавно след като останалите членове на моята група се настанят, можем да започнем преговорите“.
— Виждам, че другите от контактната група вече се приближават — посочи с език главния монитор Прм-жевев. — Корабът също наближава западния ръб на скалния пръстен, но вече е извън обсега на старейшините. Бихме могли да изнесем една от пирамидите и да я разположим вътре в главната крепост.
— Ако се опитате, току-виж екипажът се разбунтувал — предупреди го Върховният вожд. — Забравихте ли обвиненията, които Цвв-панав стовари върху седалището, когато старейшината Прр’т-зевисти беше изгубен на Доркас? Не бива да позволявате да се случи нещо подобно и със старейшините на „Затворена уста“.
— Това е война, Върховни вожде — припомни му Върховният главнокомандващ. — Сега не е време да се занимаваме с проблемите на говорителя на Дхаа’рр. — Той се огледа. — Като стана дума за него, той къде е? Смятах, че ще иска да е сред нас, когато корабът стигне на Мра.
Върховният вожд се намръщи.
— Все още е на Дхаранв. Подозирам, че се уговорил със старейшините да му докладват там.
— Дано да не е — заяви мрачно Прм-жевев. — Старейшините са войници и са на служба към Военното командване. Ако разбера, че са докладвали другиму без мое разрешение, ще ги уволня.
Върховният млясна недоволно с език. Това беше стандартна заплаха срещу старейшините и при повечето обстоятелства — доста ефикасна. Нито един старейшина с полезна работа не би допуснал да я изгуби, особено когато зад гърба му имаше стотици други, готови на всичко, за да напуснат досадното си уединение. Но в конкретния случай нямаше такава опасност. Военното командване не разполагаше с регулярен транспорт до Мра, с помощта на който да изтегли фссс-резените оттам.
Което означаваше, че засега поне старейшините на Мра бяха недосегаеми. Доста неприятно положение.
Появи се един старейшина.
— Изследователи Глл-боргив и Свв-селик пристигнаха при входа на пръстеновидната крепост — докладва той. — Няколко мрачанци излязоха да ги посрещнат.
Изникна още един старейшина.
— „Като пратеници на управниците на мрачанците — зарецитира той, — приветстваме нашите братя от Зхиррзх на Мра.“
— Вече сте наясно откъде иде опасността — каза Валойтаджа и посочи с език разположението на световете на хората-завоеватели върху картата пред тях. — Врагът ни е могъщ и безскрупулен, той притежава както волята, така и способността да унищожи нашите два народа. Само съюзът помежду ни ще ни даде лелеяната надежда да оцелеем.
— Съгласни сме — отвърна Нзз-ооназ; опашката му все още тупкаше нервно върху креслото. — Но как да ги спрем?
— Имайте смелост — успокои го Валойтаджа и изгледа тримата зхиррзхианци подред. — Можем да ги надвием, с дързост и умение. — Той докосна едно синьо копче на пулта и картата изчезна от екрана. На нейно място грейнаха две звезди. — Това са центровете на вражеската сила — посочи ги той. — Общественият център, на тяхната родна планета Земя, и тайният добавъчен център на Формби, колониален свят на техните съюзници йикроманците. Ако зхиррзхианските въоръжени сили успеят да унищожат тези два центъра, войната ще бъде спечелена.
— Това звучи разумно — кимна Нзз-ооназ.
— Но ще трябва да се консултираме с Върховното командване — припомни му Глл-боргив.
Нзз-ооназ му хвърли гневен поглед. Той бе онзи, който трябваше да разговаря с Валойтаджа. Дори Глл-боргив не биваше да го забравя.
— Разбирам, че не ви е позволено да вземате сами толкова важни решения — каза Валойтаджа, но в гласа му се долови едва потиснато недоволство. — Ще ви помоля обаче да не губите време. Хората-завоеватели привършват с окомплектоването на своето оръжие и скоро животът на всички ни ще виси на косъм.
— Сигурен съм, че Върховното командване ще се съгласи — каза Нзз-ооназ, като обмисляше всяка дума. Мрачанците не биваше да знаят, че разговорът им се предава пряко във Върховното командване с помощта на старейшините. — Ще се свържа с тях веднага щом тази среща приключи.
— Ами да свършваме тогава — рече нетърпеливо Валойтаджа. — Така ще спестим безценно време и аз ще имам възможност да ги запозная лично с позицията на Мрач.
— Боя се, че това няма да е възможно — рече му Нзз-ооназ. — Нашият метод за връзка трябва да остане в тайна.