Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Ще ида да си разопаковам багажа — подхвърли той. — Вие вървете при тях.
— Забрави, Маестро — спря го решително Паладин. — Предстои ни да летим и да се бием заедно. Нищо лошо няма преди това да изпием по няколко питиета в обща компания.
— Той е прав — обади се вторият пилот на Паладин, Дазлър. — Ако има някой сред нас, който не може да се справи с подобни неща, по-добре да го знаем кой е отсега.
За съжаление, беше точно така.
— Е, добре — склони Куин. — Да вървим тогава.
Дневната беше по-просторна, отколкото бе очаквал, въпреки че я използваха всички пилоти, които не бяха на дежурство, а това означаваше повече от четирийсет души.
Младежът ги отведе към най-голямата и шумна компания и се обърна към присъстващите:
— Моля за малко внимание. Нека първо се представим. Казвам се Стив Кук, „Тигана“, и съм със „Сигма 5“. Руснакът там е моят навигатор. Арютин — „Мошеника“. А вие сте Клипер и отделение „Омикрон Четири“, нали?
— Точно така — кимна Мейсфийлд. — Тъкмо пристигаме от Едо.
— Така чухме — обади се един от мъжете на масата. — Сигурен съм, че вашето приятелче ще трябва здравата да се потруди, за да си изтрие срама от челото.
— Какво имаш предвид? — попита го Клипер хладно.
Мъжът се надигна. Имаше скулести ориенталски черти.
— Какво имам предвид ли? — повтори той. — Ами това, че с вас е Адам Куин — Маестрото. Говори се, че бил много добър с ножа — особено когато трябва да го забие в гърба на някой свой другар.
В стаята се възцари гробно мълчание.
— Ако имаш нещо против Адам Куин, нека го чуем веднага — предложи Мейсфийлд. — Започни с името си.
— Командир Рафе Таока от „Капа Две“ — представи се мъжът. — „Самурай“. Това е прозвище, останало от една епоха, когато мъжката чест и достойнство все още са значели нещо. Добродетели, които вие, хората от Севернокоординационния съюз, май вече сте забравили.
— Мисля, че националната гордост няма нищо общо с това, Самурай — отвърна Клипер. — Опитай се да запазиш проблема в рамките на копърхед.
Самурай изсумтя.
— Да го запазя в рамките на копърхед? Хубав съвет, но не става, когато се касае за твоето приятелче. С действията си в Севернокоординационния парламент той засрами всички ни.
— Всъщност спасих живота на много копърхед — намеси се Куин. — Може би дори твоя.
— Той е предател — продължи ядосано Самурай, без дори да поглежда към Куин. — Предател и страхливец, чието присъствие тук ни оскърбява. Нямам никакво намерение да летя с този тип.
— Никой не те пита какво искаш, Самурай — отвърна с леден глас Клипер. — Това е война, а от нас, миротворците, се иска да си вършим работата.
— Така и ще направим, Клипер — заяви Самурай. — За разлика от Куин, аз все още държа на своята чест и лоялност. Макар да не желая да летя с него, ще трябва да се подчиня. Но не искам да говоря с него и няма да го направя.
Той завъртя стола си и се обърна с гръб към тях. Мейсфийлд погледна Куин, кимна към празните маси в ъгъла и тръгна нататък. Куин го последва мълчаливо, като се опитваше да избягва погледите на останалите пилоти.
— Дойдохме да видим каква ще е реакцията — промърмори Мейсфийлд. — И видяхме…
— Видяхме — повтори като ехо Куин и в гласа му се долови горчивина. — Но по-добре така — да ти кажат всичко в очите.
— Не му позволявай да те ядоса — посъветва го Мейсфийлд. — Сигурно ти се сърди, задето един истински благороден воин като него ще трябва да загине редом с отрепки като теб.
Куин го погледна изпод вежди.
— Така ли разбираш заповедите?
— Какво има да им разбирам? — тросна се Мейсфийлд. — Това си е чисто самоубийствена мисия и толкоз. От три седмици зхиррзхианците проникват към вътрешността на Общността — бавно, методично, с всички необходими предпазни мерки. Повече от всякога ни е необходима кратка почивка, но преди това трябва да им отнемем инициативата. Най-добрият начин за това е като ги накараме да върнат част от силите си за подпомагане на собствената си отбрана. Ето защо на нас се падна късата сламка и почетното право да им разбием муцуните.
— Здрасти — обади се един дрезгав глас зад Куин. — Нещо против, да се присъединя към вас?
— Нищо — отвърна Куин, без да се обръща, но малко учуден, че някой от пилотите е склонен да си развали репутацията, като го видят в тяхната компания. Той се обърна и…
Повдигна учудено вежди. Зад него стоеше млада жена.
Всъщност бяха три млади жени. И трите в униформи на копърхед.
— Но моля ви — седнете — покани ги Клипер, след като забеляза, че Куин временно е онемял. — Трябва да извините моя приятел — той е малко срамежлив.