Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Той въздъхна и се обърна. До него бе застанал Глл-боргив. Изглеждаше разтревожен.
— Погледнете онзи пръстеновиден зъбер, изследовател Нзз-ооназ — заговори той. — Какво според вас представляват черните точки?
Нзз-ооназ присви очи към монитора. Мразеше тази игра на предположения. Но от друга страна, Глл-боргив беше прав: сред скалите наистина се виждаха някакви тъмни петна. Дори след като ги загледа по-внимателно, установи, че са разхвърляни равномерно. Почти на права линия…
— Корабен командир?
— Да, изследователю?
Нзз-ооназ посочи монитора.
— Искам лазерно сканиране на тези тъмни петна в скалите.
— Вече е направено. Изглежда, това са прозорци.
Нзз-ооназ го изгледа строго.
— Не смятахте ли, че е редно да ме информирате?
— Предположих, че изследовател с вашия опит вече ги е забелязал — отвърна равнодушно Спс-кудах. — И тъй като наоколо е пущинак, се е досетил, че вероятно те са крайната цел на нашето пътуване.
Нзз-ооназ млясна обидено с език. Тук, в сърцето на една потенциално враждебна страна, корабният командир продължаваше да си играе своята игра.
— А не ви ли е хрумвало, че може въобще да не са прозорци, а отвърстия за мрачанските оръжия?
По лицето на Спс-кудах трепна нещо.
— Обяснимо е, ако проявяват известна предпазливост. В края на краищата те не знаят почти нищо за нас.
— Също както и ние не знаем нищо за тях — засече го Нзз-ооназ. — Като например, дали не са съюзници на хората-завоеватели.
— Смятах, че тази теория е отхвърлена — намеси се Глл-боргив. Забравихте ли за експлозивната атака на хората-завоеватели срещу мрачанските дипломати на Доркас?
— Не съм забравил — отвърна търпеливо Нзз-ооназ. — Помня също и последния доклад на командир Трр-мезаз, според който все още не е известно откъде е дошла атаката. — Той изгледа навъсено Глл-боргив. — Според вас как точно е станало?
Глл-боргив сви рамене.
— Чрез някое непознато оръжие на хората-завоеватели.
— Хм. — Нзз-ооназ отново посочи пръстеновидните скали. — А не ви ли се стори възможно, че няколко точни изстрела през тези отвърстия биха могли да причинят непоправими щети на този кораб?
Глл-боргив не отговори.
— Корабен командир? — подкани го Нзз-ооназ, като премести поглед върху него.
— Ние сме нащрек за всякакви признаци на опасност — отвърна сухо Спс-кудах. — Не бива да се нагърбвате с военния аспект на тази мисия.
— Аз съм говорителят — припомни му Нзз-ооназ. — Всички аспекти на тази мисия са и моя грижа.
За миг лицето на корабния командир се изпъна. От уважение, или от нещо друго.
— Разбрано, говорителю.
— Добре. — Нзз-ооназ обърна гръб на монитора и отпусна опашката си. Ето че бе имал възможност да изпълни съвета на Върховния вожд отпреди началото на тази мисия — при първа възможност да даде урок на командира на кораба кой всъщност ще дърпа конците.
Мрачанците вече ги очакваха долу. Нзз-ооназ се надяваше, че Върховният вожд ще се окаже прав и за всичко останало.
Предположенията на Нзз-ооназ за очакващите ги машини бяха верни. Веднага щом „Затворена уста“ замря на площадката, те забръмчаха по неравния терен — насочиха се право към трите предни хексагонални издатъка. Бяха оборудвани с дебели стоманени въжета и прихващачи. Когато Нзз-ооназ погледна надолу към рампата, те вече бяха заели позиция и около тях щъкаха неколцина мрачанци.
В подножието на рампата се бе изправил един самотен мрачанец, издокаран в разноцветно наметало с невероятни шарки.
— Добре дошли — провикна се той на езика на хората-завоеватели. — Като представител на управляващите мрачанци ви приветствам с добре дошли, братя зхиррзхианци. Разбирате ли ме?
Превеждащата машина в ухото на Нзз-ооназ шептеше интерпретираната версия на думите, произнесени от другоземеца, които Нзз-ооназ вече бе разбрал.
— Да — отвърна той на същия език.
— А, вие говорите езика на нашия общ враг — каза другоземецът. — Чудесно — това значително ще улесни разговора ни. Аз съм Валойтаджа, посланик на управниците на мрачанците.
— Аз съм изследовател Нзз-ооназ Флии’рр — представи се Нзз-ооназ. — Говорител на тази експедиция.
— Приветствам ви, изследовател Нзз-ооназ, Флии’рр. — Валойтаджа премести поглед над рамото му. — Но сигурно не сте дошли сам?
— Спътниците ми са заети с някои приготовления — увери го Нзз-ооназ. — Скоро и те ще се присъединят към нас.
— Ще им оставя водачи — кимна Валойтаджа и посочи група неголеми превозни средства, отворени отгоре. — Важно е да започнем нашата дискусия колкото се може по-бързо.
— Разбира се — съгласи се Нзз-ооназ, докато вървяха към колите. — Но преди това искам да ви информирам, че нося някои нерадостни новини. Вашите първи посланици — двамата, които срещнаха зхиррзхианския кораб в една незаселена система на трийсет и пет светлинни цикъла оттук…