Пирамидата на бог Слънце

— Това бях аз — каза Устад.

— Да, това беше ти. Ти идваше често, когато не бях буден. После имах един сън. Или това бе едно лице? Намирах се сред дъбравите на долината Мамре, при дъба на Авраам. Високата фигура на патриарха пристъпи към мен и ме поздрави със сияйни очи: „Мир на теб!“ А когато отворих моите, ти стоеше пред мен, протегна благославящо ръка и изрече съвсем същите думи. Затова ти израстваше в моите сънища на треска и оздравяване до пълното подобие на онзи халдейски преселник, на когото Господ дал някога обещанието: „Ще те направя народ голям!"[21] Когато се възстанових дотолкова, че можех да се надигна от постелята и да седна вън пред аркадата, ти дойде при мен. И онова, което каза, и начинът по който го изрече, беше в духа на първия завет, донесъл във втория преображението. Днес дойде Денят на благодарността. Ако можеше да израснеш още по-високо в мен, това определено щеше да стане отсреща при вашия Божи дом. Там ти се показа не само дорасъл за Ахриман мирза, а израсъл над него. Аз гледах нагоре към теб, бих казал, с удивление! В сърцето ми се породи желанието да стана толкова велик и чист като теб. Това навярно бе и неясно осъзнатата причина да изрека после онази изповед. Исках да бъда достоен за теб, тихомълком в моя душевен мир!

— Приятелю мой, скъпи, скъпи приятелю! — извика той покъртен.

— Почакай — помолих аз — и чуй по-нататък! Стана вечер. Тогава се появиха тъмните сенки. Ти ги призова от раншни времена и хвърли за жалост в своето настояще. Светлината изчезна. Ти стана за мен почти тъмен. Позволи на тези твои сенки да растат. Те възприеха онази исполинска големина, за която говори в своя „слънчев ден“! А пък ти се смаляваше в моите очи, ставаше все по-малък и по-малък! Аз се възпротивявах, ала напразно. Исках да ти запазя величавата фигура. Но въпреки това ти вършеше и говореше всичко онова, което трябваше да те направи дребен и нищожен. За мен ти вече не беше онзи „Авраам от бронз“, когото никоя сянка не можеше да прегризе, никое привидение да поклати. Беше се превърнал в бързоног заек, който при всяка сянка на дърво, паднала върху дупката му, удря на бяг и слепешката се стрелва към храста, за да спаси там своята бъзливост.